— Седни — нареди му Пикет и си личеше, че буквално не го сдържа от направените открития. — Наложи се да ме изхвърлят в десет. Но ако ме бяха оставили, щях да прекарам нощта там. Това е направо монументално. Говорих с Роб, който е от отдела за справки. Помниш ли го?
Ендрю изцеди мазнината от наденичките и шунката, които беше пържил и я изсипа през тензух в мерителна чашка.
— По-бавно — каза той. — Още малко и ще експлодираш. Аз си наложих да я карам по-бавно и по-спокойно тази нощ — като робот. Само така всичко ще бъде наред. „Седем пъти мери, веднъж режи“, това е мотото ми. Кой Роб, казваш?
— Рендал Роб. От литературния кръжок. Той заплаши Джонсън веднъж за погрешно цитиране на Левитикус.
— Онзи със стоманения поглед и косматите вежди. Избухлив тип?
— Точно за него ти говоря! Той ме разведе из цялото мазе на библиотеката. Няма да повярваш какви неща е натрупал там: за тайните общества, апокрифни масонски текстове, държани в тайна трактати на Илюминатите, литература за света в центъра на кухата Земя. Изумително. Между нас казано, властите смятат, че последният пожар в библиотеката не е дело на обикновен пироман. Сред тази колекция в мазето явно има неща, които някой много иска да бъдат унищожени.
— Я виж ти! — изненада се Ендрю. — Аз пък си мислех, че този Роб работи в един от филиалите. Някъде в Глендейл.
— В Ийгъл Рок, искаш да кажеш. Неотдавна са го прехвърлили оттам. Никакъв филиал не е достатъчен за човек с неговия размах. Той е един от старата школа библиотекари — стърчаща коса, очила и познания за много странни неща. Тези хора са такива. Лесно добитата информация не ги интересува. На тях им харесва да се натъкнат на някакъв интересен факт тук, на любопитно съвпадение там и изведнъж да потеглят по една невероятно извиваща се пътека от намеци, загатвания и твърдения, която ги извежда в мътните дълбини на истинската история — онази, която ни бива поднасяна, след като се изглади и пренареди, но истинската същност на която те не искат да знаем.
— Отново те?
— Точно така. Те зависят от нея. Но слушай нататък. Той познава Пениман. Кажи ми сега Пениман, откъде твърди че е дошъл? Някъде от изтока, нали? Появи се в града като Били Боунс30, нали? Търсел си гнезденце, от което да се наслаждава на морето, а? Е, добре, всичко това е лъжа. Роб го познава от библиотеката. Навъртал се е там в продължение на шест месеца, търсейки нещо, и е бил твърде предпазлив, за да разкрие. Казал, че идва от името на „Бритиш Мюзиъм“ по някакъв страничен проект. Изследването му било свързано с монети и с библейските тайни. Това е сигурното. Ти и аз знаем какви точно монети го интересуват. Но защо? Задавахме си този въпрос, нали?
Ендрю кимна и запали газта под котлето, нагласяйки да са му под ръка телена бъркалка и лъжица с дълга дръжка.
— И то тъкмо днес — потвърди той. — Но тук има един нюанс и той е свързан с въпроса „какво?“. Аз видях картина на тази монета и като че ли притежавам такава, която е била изкована в лъжица и която е била разнасяна из Айова в устата на прасе, но нямам и най-малка представа какво означава всичко това.
— Е, добре, хвани се тогава за масата. Роб прегледа моята книга от Ванкувър. Монетата е определено една от трийсетте — Пикет изрече фразата подчертано бавно и многозначително.
— Аха — каза Ендрю, отбелязвайки, че олиото в котлето започва да дими и се концентрира върху процеса на приготвянето на гъмбо-то.
— Трийсетте сребърника.
— Да, трийсетте. Започваме! — Той изсипа три чаши брашно и димящото олио, бъркайки с телта, за да разбие бучките. Пламъците облизаха страните на котлето и опърлиха космите на ръката му. — Дръжката! — изрева той.
— Трийсетте сребърника — повтори Пикет, без да откъсва поглед от него.
— Добре — извика Ендрю, сграбчи бъркалката с лявата си ръка и размаха дясната настрани, за да я охлади. — Ще платя! Само ми дай проклетата дръжка и после намали газта. Господи, колко е горещо това!
Пикет примигна, отиде да вземе дръжката, която Ендрю без да помисли, беше оставил извън обсега си на масата.
Ендрю върна телта в дясната си ръка и вмъкна лявата в специално изработената дръжка за котлето. Пикет намали газта и предпазливо надникна в котлето.
— Какво, по дяволите, е това? — поинтересува се той.
30