— Последния от Пазителите ли?
— Надявам се, че е скрита добре.
— О — каза Ендрю. — Да. Нищо чудно, че напоследък се чувствам леко отпаднал. Наричай ме Атлас. — Но каза това без хумор. Не му беше никак весело.
Пикет погледна приятеля си в лицето.
— Я, ела с мен до прозореца за малко. Искам да огледаме улицата.
Полузамаян, Ендрю последва приятеля си. Двамата застанаха под светлината на почти пълната Луна, която започваше да се издига над океана. Мъглата се беше разсеяла и лунната светлина проникваше през витрината и хвърляше мекото си сияние по дъбовите маси. Пикет внимателно разгледа челото на Ендрю, който беше дълбоко замислен.
— Питам се дали ако имахме сребърен четвърт долар и малко ситна пепел… Но това би означавало смъртта ти в мига, в който Пениман те зърне.
— А, той вече ми изигра този номер.
— Да, но когато го е направил, е имал пред себе си съвсем друг човек.
— Какво мислиш, че търси по този начин?
— Особен белег. Споменава се за него и в „Британика“, и в книгата от Ванкувър. Невидим в нормални условия, както е невидим текстът, написан със симпатично мастило, но материализиращ се под въздействието на сребро и пепел, така както се проявява фотография. Белегът избледнява след време, но за известен период е неизличим. — Пикет извади поредния ксерографиран лист от свитъка, с който беше дошъл, и зачете: — „Говори се, че подобен белег е имало на челото на Скитника-евреин. Ксемола твърди, че ставало дума за червен кръст, прикриван с помощта на черна лента и точно по това Инквизицията напразно се е опитвала да го открие“. Това беше от „Британика“. Ето ти сега и откъс от „Единственото прасе“ в превод на Роб. Сам ми го написа. Слушай:
Белегът на Юда може да се появи на челата на последователите му след прилагането на сребро и палмова пепел…
— „Последователите му“, казваш — изрече Ендрю и машинално потри челото си. — Знаеш ли, никога не съм гледал на себе си като на нечий последовател, още по-малко на последовател на Юда Искариотски.
— О, но той не е същият човек от Заветите. А и няма защо ти да гледаш на себе си като на такъв или инакъв. Ти си един от малцината избрани. За момента си последният от малцината избрани. Много са били проверените — каза дълбокомислено Пикет, — но малко са избраните измежду тях. — Той напъха ксерокс — копията и разните бележки в джоба на палтото си, сложи ръка върху дръжката на вратата и каза: — Не знам дали ти е направило впечатление, но в нощта, когато ще търсим съкровището, ще има пълна луна.
— Така ли?
— Точно така. И ще бъде доста опасно. Не бихме могли да разчитаме на чичо Артър точно тогава, ако тези писания за влиянието на фазата на луната са верни. Той би трябвало направо да се тресе от слабост. Може и да не е с всичкия си. Според мен нещата ще зависят само от нас.
— Само от нас — прошепна Ендрю, докато Пикет излизаше навън в нощта. После се върна до прозореца, без да гледа към нещо конкретно, забелязвайки някак с периферното си зрение колата му, която се отдели от тротоара и се понесе към магистралата. Обърна се към кухнята и спря поглед на хаоса след приготвянето на гъмбо-то и остатъците от нарязаните зеленчуци. Мисълта да се занимава с нещо толкова делнично като почистване на кухня, сравнено с мистичното знание, което Пикет му беше разкрил, го отвращаваше. Без да разбира какво прави, той пресипа супата в няколко пластмасови туби с капак и ги напъха в хладилника. Гърбът го болеше. Беше изморен, а утрешният ден щеше да бъде дори още по-тежък. Щеше да почисти кухнята сутринта. Сега имаше нужда от сън. Погледът му попадна на чашата с лъжиците. Стори му се, че тя излъчва някакво сияние в полумрака.
— Последният от Пазителите — той пое дълбоко въздух. — Кой знае, може би най-важният човек на света…
Идеята запърха в главата му като врабче, но не можеше да се задържи за нещо по-солидно, така че да я хване, изучи и извлече някакво задоволство от нея. Излезе и изморено се качи по стълбите, изгарящ от желание да каже на Роуз, но с ясното съзнание, че не може да го направи.
Книга трета
Единственото прасе
… Едно Прасе ги управлява, едно Прасе ги свързва, едно Прасе ще ги докара на кея и ще ги намери в Сийл Бийч, край Пасифика.
12.
По-малко съм грешил, отколкото грешили са към мен31!