Спомням си, че все още имаше две стъпки вода, преди корпусът на лодката да задере дъното и да можем да слезем и да се разходим. Вече бяхме излапали багетите със сирене „Бри“ и изпили водата „Евиан“, но аз се чувствах гладен и си казах.
Като чу оплакването ми, мосю Сен-Жур хвърли истинско предизвикателство сред пасажерите си, като попита със силния си жирондски акцент дали някой иска да опита от стридите.
Родителите ми се поколебаха. Предполагам са си дали сметка, че не могат да изядат някое от суровите хлъзгави, лигави неща, над които плувахме в момента. Брат ми направо изпадна в ужас.
Но аз, в най-гордия момент от своя млад живот, се изправих, ухилих се предизвикателно и казах, че ще бъда пръв.
И в този незабравимо сладък момент от личната ми история, този единствен миг, който за мен все още е по-жив от всички останали първи мигове — първата мацка, първия джойнт, първия ден в гимназията, първата публикувана книга и много други първи неща — аз вкусих блясъка на славата. Мосю Сен-Жур ме повика до борда, наведе се, протегна се така, че главата му почти изчезна под водата, и се появи стиснал една-единствена инкрустирана с пясък стрида, огромна и с неправилна форма, в своята груба, прилична на крак на граблива птица ръка. С един къс, покрит с ръжда нож той отвори това нещо и ми го подаде. Всички ме наблюдаваха. Малкият ми брат се отдръпна гнусливо от лигавия, блестящ, изглеждащ доста сексуално пълнеж, който все още потръпваше и очевидно беше жив.
Взех раковината в ръката си, наведох я към устата си, както ме насърчи и посъветва ухиленият до ушите мосю Сен-Жур, и я погълнах с едно всмукване. Имаше вкус на морска вода… на сол и нещо размазано… нещо… нещо от бъдещето.
Сега всичко беше различно. Всичко.
Аз не само оцелях — аз се насладих. Изпитах истинска наслада.
Знаех, че това бе магията, за която досега бях имал само смътна и зловеща представа. Моите родители потръпнаха, изражението на братчето ми показваше нескрито отвращение, удивление и учудване, които само засилиха чувството ми, че съм станал мъж. Бях преживял приключение, бях вкусил забранения плод и всичко, което последва в живота ми — храната, дългото и често пъти глупаво и саморазрушително преследване на следващото непознато усещане, било то наркотици, секс или някакво ново преживяване — всичко това покълна в този миг.
Бях научил нещо. Вътрешно, инстинктивно, на духовно и дори в известен смисъл на сексуално ниво, макар и неосъзнатo — нямаше връщане назад. Духът беше пуснат от бутилката. Моят живот като готвач и майстор-готвач беше предопределен и започна от този миг.
Храната имаше сила.
Тя можеше да вдъхновява, да удивлява, да шокира, да вълнува, да задоволява и да внушава. Тя имаше силата да ме накара да я харесвам, да задоволява… мен… и другите също. Това беше ценна информация.
През остатъка на това лято и през следващите лета се измъквах сам до малките сергии край пристанището, където можех да си купя кесия от кафява амбалажна хартия, пълна с дузина неизмити, покрити c черно стриди. След няколко урока, предадени ми от моя нов кръвен другар, моята сродна душа и най-добър приятел — мосю Сен-Жур, който след работа споделяше с мен големи купи, пълни с обикновено вино — лесно можех да отворя стрида сам, подхващайки процепа отзад с ножа и открехвайки я, все едно е пещерата на Аладин.
Седях в градината сред доматите и малките гущерчета, ядях моите стриди и пиех бира „Кроненбург“ (ех, Франция беше страната на чудесата за невръстните пиячи), четях щастливо Modesty Blaise[17], и Katzenjammer Kids[18] и прекрасните комикси на френски, докато картинките започваха да плуват пред очите ми, пушейки най-често открадната цигара „Житан“. До ден днешен свързвам вкуса на стридите с тези прекрасни опияняващи дни и изпълнени със забранени напитки късни следобеди. Ароматът на френски цигари, вкусът на бирата и незабравимото чувство, че правя нещо, което не бива да правя.
Тогава нямах никакви планове да готвя професионално. Но често поглеждам назад в живота си и търся онзи кръстопът, опитвайки се да открия кога и къде точно тръгнах накриво, започнах да търся тръпката, превърнах се в гладен за удоволствия перверзник, който винаги търси шока, иска да изненадва, да ужасява, да манипулира, за да запълни дупката в душата си с някакво ново и непознато усещане.
17
„Скромната Блез“ — комикс от Питър Донъл и Джон Попдуей, направени са и филмови серии по него. — Б. пр.
18
Американски комикс, създаден от немския емигрант Рудолф Диркс, вдъхновен от приключенията на „Макс и Мориц“ на Вилхелм Буш. — Б. пр.