— Седемстотин — предлагам аз.
— Дай осемстотин — казва той — и ще изтръгна от душата си всякакви чувства.
Бръкнах под дрехите и извадих от тайния си пояс четирисет парчета по двайсет долара.
— Ще го прибера в стаята си — казвам — и ще го заключа там, докато закусим.
Хванах прасето за задния крак, а то заквича като парния орган в цирка.
— Чакай, остави на мене — казва Руфи, грабва прасето под мишница, държи с другата ръка зурлата му и го понася към стаята ми като спящ младенец.
Откак премених Руфи с такъв елегантен саркаф, той се зарази неизлечимо от галантерийна страст. След закуска заяви, че ще отскочи до Мисфитски да си купи лилави чорапи. Тогава аз се разбързах като еднорък човек с копривна треска, който лепи тапети. Наех един стар негър с количка, вързахме прасето в чувал и се понесохме към цирка.
Открих Гео Б. Тапли в малка палатка, чието прозорче стоеше отворено. Той беше тлъстичък човек с остър поглед, с черна шапчица и червено пуловерче, на което блестеше четирикаратов брилянт.
— Вие ли сте Гео Б. Тапли? — питам го.
— Готов съм да се закълна в това — отговаря той.
— Ами аз го намерих и го нося.
— Изразявайте се по-точно — казва той. — Какво носите? Морски свинчета за азиатския питон или люцерна за свещения бивол?
— Нито едното, нито другото — казвам. — Намерих Бепо, интелигентното прасе. Ей го в чувала в количката. Тази сутрин го хванах да рие цветята в градинката ми в предния двор. Предпочитам да взема петте хиляди долара в по-едри банкноти, ако нямате нищо против.
Гео Б. излиза от палатката и ме кара да го последвам. Влизаме в едно странично помещение. Там на сено лежи черно като катран прасе с розова панделка на шията и хрупа морковите, които някакъв човек му подава.
— Ей, Мак — провиква се Г. Б., — нещо да се е случило тази заран със световноизвестното?
— Ами! Нищо му няма — отговаря човекът. — Радва се на отличен апетит — като танцьорките след полунощ.
— Откъде изровихте тази глупост? — пита ме Тапли. — Да не би снощи да сте преяли със свински котлети?
Вадя аз вестника и му показвам обявата.
— Мента! — отсича той. — Нямам представа как е станало. Вие със собствените си очи видяхте това забележително, световноизвестно прасе, истинско чудо в царството на четириногите, видяхте с каква свръхестествена мъдрост поема закуската си. Убедихте се, че нито се е губило, нито някой го е крал. Всичко най-хубаво.
Започвах да разбирам каква е работата. Метнах се на каручката и казах на чичо Нед да кара към най-близката градинка. Там измъкнах своята собственост от чувала, установих внимателно самоличността му и му теглих такъв шут, че то отлетя до другия край на алеята на двайсет фута преди собственото си квичене.
После платих на чичо Нед неговите петдесет цента и се запътих към редакцията на вестника. Исках да чуя със собствените си уши какво и как точно е станало. Намерих гишето на човека, който приемаше обявите и рекламите.
— Обзаложил съм се — казвам, — та искам да разбера дали този, който е дал обявата за прасето, е дебел нисък човек с черни баки и кьопав крак.
— Нищо подобно — отвръща онзи. — Беше много висок и слаб, с царевичножълта коса и облечен като пъстра оранжерийна теменужка.
Към обед се върнах у госпожа Пери.
— Да оставя ли на огъня малко супа за господин Тейтъм? — пита ме тя.
— Може — казвам, — но за да подгрявате супата му, мадам, ще трябва да изчерпите за гориво всички въглища в недрата на земята и всички гори на двете полукълба.
— Та виждаш ли — завърши разказа си Джеф Питърс — колко трудно е да си намериш честен и почтен съдружник.
— Но — подзех аз, смятайки, че дългото ни познанство ми дава право на такова мнение, — правилото би трябвало да бъде двупосочно. Ако му беше предложил да поделите наградата, нямаше да…
Джеф ме изгледа с благороден упрек и това ме накара да млъкна.
— Става дума за съвсем различни неща — каза той. — Аз се опитах да извърша напълно почтена и законосъобразна спекулация. Купуваш евтино, продаваш скъпо — та не е ли това принципът на Уолстрийт? „Бикове“, „Мечки“2 или прасета — нима не е все едно? С какво е по-лоша свинската четина от рогата и мечешката кожа?
2
Бик и мечка — понятия от американската фондова борса. Бик е онзи, който купува акции с надеждата, че ще поскъпнат, а мечка — човек, който продава вече поевтинели акции, разчитайки, че по-късно ще може да ги купи още по-евтино. — Б.пр.