— Но… — Ренър потърси с очи помощ, ала помощ нямаше. Род държеше лист хартия — какво бе това? Уволнението му! Пред погледа му Блейн скъса документа на парчета. — Добре, по дяволите! — Ренър виждаше, че няма да се смилят над него. — Но като цивилен!
— О, разбира се — съгласи се Фаулър. — Е, ще имате чин в разузнаването, но секретен.
— Кълна се в пъпа Господен… — Бери се сепна. Ренър се ухили. — Какво има, ваше превъзходителство? Да не би Господ да няма пъп?
— Предвиждам интересни времена — бавно отвърна търговецът. — И за двама ни.
58. И навярно конят ще пропее
Ярко слънце огряваше покрива на Двореца. По небето бързо се плъзгаха пухкави бели облаци, но на площадката подухваше съвсем слаб ветрец. Лъчите приятно топлеха кожата.
Пред люка на спускателната совалка стояха адмирал Кутузов и двама капитани. Изпращаха ги малка група цивилни, трима извънземни с тъмни очила и четирима въоръжени морски пехотинци. Адмиралът подчертано не обръщаше внимание на сламкарите и техния ескорт. Той се поклони на цивилните.
— Моите извинения, милейди, милорд. Изглежда, че в края на краищата няма да мога да присъствам на сватбата. Не че ще липсвам на някого, но съжалявам, че толкова скоро отвеждам приятелите ви. — Кутузов посочи двамата капитани и отново се поклони. — Оставям ги да се сбогуват.
— Успех, адмирале — тихо рече Род. — Попътен вятър.
— Благодаря ви, милорд. — Военният се скри в совалката.
— Никога няма да разбера този човек — каза Сали.
— Права си — безизразно отвърна Джок.
Сали изненадано погледна извънземната, после се обърна към другите офицери и протегна ръка.
— Успех, Джак, Санди.
— И на теб, Сали. — Каргил сведе очи към нашивките на ръкава си. Четирите капитански пръстена бяха съвсем нови. — Благодаря, че ми повери кораб, Род. Вече си мислех, че завинаги съм заседнал в оперативния отдел.
— Благодари на адмирала — отвърна Блейн. — Аз те препоръчах, но решението взе той. Санди обаче ще трябва да се поти. Той ще е на флагмана.
Синклер сви рамене.
— Като главен инженер на флота, предполагам, че ще прекарвам известно време и на другите кораби — рече той. — Най-добрият наблюдателен пост ще е в самото Око. Така че ще съм с тоя саксонец и това не е зле. Не ми се ще корабът му да се разпадне на съставните си части.
Каргил не му обърна внимание.
— Съжалявам, че ще пропусна сватбата, Сали. Но възнамерявам да ви гостувам. — Той се наведе и я целуна по бузата. — Ако ти писне от него, във флота има и други капитани.
— Да — съгласи се Синклер. — А моето повишение беше подписано две минути преди това на Каргил. Нали няма да го забравиш, Джак?
— Как бих могъл? Само те моля да запомниш, че „Патън“19 е мой кораб. Най-добре да тръгваме, капитане. Скачването ще е достатъчно сложно. Довиждане, Джок, Чарли. — Каргил се поколеба, после неловко отдаде чест.
— Сбогом — отвърна Чарли. Иван изцвъртя и Джок прибави:
— Посланикът ви желае попътен вятър и успех.
— Ще ми се да можех да съм сигурен, че е искрен — рече Каргил.
— Разбира се, че е искрен — заяви Чарли. — Искаме да се чувствате в безопасност.
Джак се обърна и замислено се качи на совалката, Синклер го последва. Завиха двигатели и хората и сламкарите се отдалечиха. После мълчаливо наблюдаваха издигането на кораба от покрива, докато той не изчезна в ясното небе.
— Ще се получи — каза Джок.
— Наистина четете мисли, нали? — попита Род. Той продължаваше да се взира нагоре, ала не виждаше нищо друго освен облаци.
— Естествено, че ще се получи — потвърди Сали.
— Струва ми се, че най-после разбирам човеците — рече Чарли. — Чели ли сте древната си история?
Род и Сали учудено погледнаха сламкарката.
— Какво имаш предвид?
— Доктор Харди ни показа нещо много интересно. — И замълча докато пристигне асансьорът. Двама от морските пехотинци влязоха първи, останалите изчакаха сламкарите и хората. Чарли продължи, сякаш не присъстваха въоръжени войници. — Един от вашите най-древни писатели, историк на име Херодот, разказва за крадец, когото трябвало да екзекутират. Той обаче сключил сделка с царя: за една година да научи любимия царски кон да пее химни. Другите затворници гледали как крадецът пее на коня и му се смеели. „Няма да успееш“ — казвали му те. И той им отговарял: „Имам една година, а кой знае какво може да се случи през това време. Царят може да умре. Конят може да умре. Може да умра и аз. А може и конят да се научи да пее.“
вернуться
Джордж Смит Патън (1885–1945) — американски генерал. — Б.пр.