— Не беше възможно — отвърна Род. Преди една седмица „Макартър“ водеше сражение с бунтовнически кораб, понесъл повече удари, отколкото би трябвало, преди да се предаде. След победата Блейн бе назначен за капитан на пленения вражеския съд, а там нямаше условия за подходящо лечение. Когато платът се отдели от ръката му, той усети миризма на нещо по-отвратително от едноседмична пот. Вероятно начален стадий на гангрена.
— Тъй вярно. — Още няколко парченца плат. Синтетиката беше здрава като стомана. — Сега ще се наложи да разрежа ръката ви, за да се задействат регенеративните стимулатори. И докато сте в лазарета, можем да оправим носа ви.
— Аз си го харесвам — студено отсече Род, докосна кривия си нос и си спомни битката, в която му го бяха счупили. Смяташе, че така изглежда по-възрастен, нещо полезно за неговите двайсет и четири стандартни години. А и говореше за заслужени, а не наследени успехи. Род се гордееше със семейното си минало, ала имаше моменти, в които му бе малко трудно да поддържа равнище, достойно за репутацията на рода Блейн.
Накрая санитарят намаза ръката му с обезболяващ мехлем. Стюардите му помогнаха да облече сиво-синя униформа с червен колан, златни акселбанти и еполети — смачкана и не особено чиста, но все пак за предпочитане пред монофибровия гащеризон. Ръката го болеше въпреки анестетика, докато не откри, че може да опре предлакътницата си върху ръкохватката на пистолета.
След като се облече, отиде в хангара на „Макартър“ и се качи на совалката. Рулевият я остави да се спусне през големия люк, без да иска да прекратят движението на кораба. Маневрата беше опасна, но спестяваше време. Задните дюзи се включиха и малкият крилат съд навлезе в атмосферата.
НОВО ЧИКАГО: Обитаем свят в сектора отвъд Въглищния чувал, приблизително на двайсет парсека от столицата. Слънцето му е жълта звезда клас F9, обикновено наричана Бета Хортензис.
Атмосферата е почти като земната и може да се диша без филтри. Гравитацията е 1.08 от стандартната. Радиусът на планетата е 1.05, масата й е 1.21 от земната, което говори за по-висока плътност. Ново Чикаго е наклонена под 41 градуса с полуос от 1.06 АЕ1, умерено ексцентрична. В резултат варирането на сезонните температури ограничава обитаемите райони до сравнително тесен пояс в южната умерена зона.
Има една луна на нормално разстояние, обикновено наричана Еванстън. Произходът на името е неясен.
70% от повърхността на Ново Чикаго са заети от морета. Сушата е предимно планинска, с постоянна вулканична активност. Високо развитата металургия на Първата империя почти изцяло била унищожена по време на Войните за наследството. След приемането на планетата във Втората империя през 2940 г. започва реконструкция на индустриална основа.
Повечето обитатели живеят в град, който носи същото име като планетата. Другите градски центрове са пръснати на голямо разстояние едни от други и населението им не надхвърля 45 хил. души. Цялото население на планетата възлиза на 6.7 млн. души (преброяване 2990 г.). В планините има рударски и селскостопански селища. Производството на храни е достатъчно, за да покрие нуждите на планетата.
Ново Чикаго притежава развиващ се търговски флот и заема стратегическо място, поради което играе ролята на междузвезден търговски център в сектора отвъд Въглищния чувал. Управлява се от генерал-губернатор и съвет, назначаван от вицекраля на сектора. Има изборно събрание, което праща двама депутати в имперския парламент.
Род Блейн намръщено следеше думите, които течаха по екрана на джобния му компютър. Физическите данни бяха актуални, но всички други бяха остарели. Бунтовниците дори бяха променили името на планетата си — от Ново Чикаго на Госпожа Свобода. Трябваше наново да се организира система на управление. Светът определено беше изгубил депутатите си — можеше да е изгубил даже правото си на изборно събрание.
Той прибра компютъра и погледна надолу. Летяха над планински район. Не се забелязваха никакви следи от война. Повърхността не бе бомбардирана, слава Богу.
Понякога се случваше градска крепост да издържи с помощта на сателитно базирани планетарни отбранителни сили. Флотът нямаше време за продължителни обсади. Имперската политика предвиждаше да потушават бунтовете с възможно най-малко човешки жертви — но все пак да ги потушават. Особено упоритите планети можеха да бъдат превърнати в сияещи потоци лава и да оцелеят само няколко града, защитени под черните куполи на Лангстъновите полета. Тогава? Не разполагаха с достатъчно кораби, за да пренасят храна на междузвездни разстояния. Неминуемо следваха епидемии и глад.
1
Астрономическа единица — единица за дължина, равна на средното разстояние от Земята до Слънцето, прибл. 150 млн. км. — Б.пр.