„Израснах най-вече в Торонто“.
„А преди това?“
„В Аман, когато бях много малка. После прекарах една година в Хамбург. Аз съм палестинка, професоре. Куфарът е моят дом“.
Масуди рязко се обърна и напусна площад „Уобърн Плейс“, като се шмугна в лабиринта от странични улички в района на гарата Сейнт Панкрас. След няколко метра намали ход и погледна през рамо. Мъжът с мушамата беше пресякъл улицата и го следваше.
Той ускори крачка, направи редица завои наляво и надясно. Пред него се изпречваха ту еднофамилни къщи, ту някой жилищен блок или празен площад, покрит с изсъхнали листа. Масуди почти не ги забелязваше. Опитваше се да не се загуби. Познаваше достатъчно добре главните лондонски артерии, но задните улички бяха истинска загадка. Извика на помощ целия си професионален опит, редовно поглеждайки през рамо. При всеки поглед откриваше мъжа с крачка-две по-близо до него.
Стигна до едно кръстовище, погледна наляво и видя трафика по Юстън Роуд. Знаеше, че на отсрещната страна се намират гарите Кингс Крос и Сейнт Панкрас. Пое в тази посока и след няколко секунди хвърли поглед през рамо. Мъжът бе завил на ъгъла и вървеше след него.
Затича се. Никога не бе бил добър спортист, а годините на академично образование лишиха тялото му от гъвкавост. Лаптопът в чантата му тежеше като корабна котва. При всяка стъпка той се удряше в хълбока му. Притисна го с лакът и хвана презрамката на чантата с другата си ръка, но това допълнително затрудни крачките му и го забави още повече. Помисли дали да не го изхвърли, но вместо това го стисна по-здраво. В неподходящи ръце лаптопът щеше да е безценна находка от информация. Персонал, наблюдаващи фотографи, комуникационни връзки, банкови сметки…
Спря рязко на Юстън Роуд. Като погледна през рамо, установи, че преследвачът му крачи упорито към него с ръце в джобовете и забит в земята поглед. Озърна се наляво, видя, че на асфалтовото платно няма коли, и стъпи на улицата.
Изсвирването на клаксона на камион бе последният звук, който стигна до слуха на Али Масуди. При удара чантата изхвърча от рамото му, преобърна се няколко пъти във въздуха и се стовари на улицата. Мъжът с мушамата трябваше само да забави за миг крачка, за да се наведе и да я хване за дръжката. Той я преметна на собственото си рамо, пресече Юстън Роуд и се вля в потока от пътници, които влизаха в гара Кингс Крос.
2. Йерусалим
На зазоряване чантата пристигна в Париж, а в единайсет часа бе внесена в една на вид безлична административна сграда на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив. Там личните вещи на професора бяха спешно прегледани, а хард дискът на лаптопа му бе подложен на атака от екип технически виртуози. В три следобед първият пакет информация бе изпратен в кабинета на министър-председателя в Йерусалим, а в пет часа кафявата папка, съдържаща най-тревожните материали, лежеше на задната седалка на едно бронирано пежо, което се носеше към улица „Наркис“ — тиха, потънала в зеленина уличка, недалеч от търговския център „Бен Йехуда“.
Колата спря пред ниската жилищна сграда на номер 16. Ари Шамрон — двукратно шеф на израелските тайни служби, а сега специален съветник на премиера по въпросите на сигурността и разузнаването — слезе от задната врата. Черноокият началник на личната му охрана — Рами, го последва мълчаливо. През дългата си и бурна кариера Шамрон си бе създал безброй врагове и поради сложната демографска структура на Израел много от тях бяха неприятно близо. Дори когато се намираше в приличната си на крепост вила в Тиберия, той бе винаги заобиколен от охраната си.
Ари спря за момент на градинската алея и погледна нагоре. Беше старомодна триетажна сграда от йерусалимски камък2, пред която растеше голям евкалипт и хвърляше приятна сянка върху предните тераси. Клоните на дървото се люлееха под напора на първия студен есенен вятър, а от отворения прозорец на третия етаж се носеше острата миризма на разредител за бои.
Като влезе във фоайето, Шамрон погледна към пощенската кутия на апартамент номер 3 и видя, че няма табелка с името на притежателя й. Стигна до стълбището и бавно се заизкачва по него. Беше нисък на ръст и както винаги, облечен с жълто-кафяви панталони и протрито кожено яке, скъсано в горната част на дясната предница. Лицето му бе покрито с бръчки и прошарената коса, обрамчваща голото му теме, бе подстригана толкова късо, че почти не се виждаше. Ръцете му бяха съсухрени, покрити с кафеникави петънца и толкова големи, сякаш принадлежаха на мъж, два пъти по-висок от него. В една от тях носеше папката.