— На професор Али Масуди.
— От Културния отдел се съгласиха да изпратят представител на конференцията, а от „Специални операции“ поставиха Масуди под наблюдение.
— Каква беше целта на операцията?
— Проста — отвърна Шамрон. — Да го хванат в действие. Да го компрометират. Да го заплашат. Да го вербуват. Можеш ли да си представиш? Наш агент в отдел „Кадри“ на Ал Кайда? С помощта на Масуди щяхме да сложим ръка на европейската им мрежа.
— И какво стана?
— Подхвърлихме му като примамка една девойка. Тя му се е представила като Хамида ал Татари. Истинското й име е Авива и е от Рамат Ган, но в случая това не е от значение. Девойката се е запознала с Масуди на един прием. Той се заинтригувал от нея и приел да се срещнат по-късно същата вечер за по-пространно обсъждане на съвременното положение в света. Нашият човек последвал професора след края на конференцията, но очевидно Масуди го е забелязал и се втурнал да бяга. Когато пресичал Юстън Роуд, погледнал в грешната посока и се озовал под колелата на един камион.
Габриел потръпна.
— За щастие не останахме със съвсем празни ръце — продължи Ари. — Нашият човек е взел чантата на професора. Освен другите неща, в нея имаше лаптоп. Изглежда, Али Масуди е бил нещо повече от вербовчик.
Шамрон постави папката пред Алон и със сухо кимване му даде знак да я отвори. Вътре Габриел намери множество снимки от наблюдение: площад „Свети Петър“, заснет от дузина различни ъгли, фасадата и интериорът на базиликата, швейцарските гвардейци на пост пред Арката с камбаните. Ясно бе, че снимките не са правени от обикновен турист, защото фотографът бе проявил интерес по-скоро към мерките за охрана на базиликата, отколкото към художествените достойнства на Ватикана. Имаше няколко снимки на загражденията в западната част на площада и на металните детектори по протежение на величествената Колонада на Бернини, както и още няколко на охранителите и карабинерите, които патрулираха на площада по време на големи празненства, и на оръжията им в близък план. На последните три фотографии се виждаше как папа Павел VII приветства тълпата на площад „Свети Петър“ от своя остъклен папамобил. Обективът на фотоапарата бе фокусиран не върху Светия отец, а върху цивилните швейцарски гвардейци, които вървяха край него.
Габриел разгледа снимките още веднъж. По светлината и облеклото на тълпите богомолци заключи, че са правени най-малко при три отделни събития. Той знаеше, че повтарящото се фотографско наблюдение на една и съща цел е отличителен белег за сериозна операция на Ал Кайда. Затвори папката и я подаде на Ари, но той не пожела да я вземе. Алон се вгледа в лицето на Стареца също толкова напрегнато, колкото бе изучавал снимките. Можеше да каже със сигурност, че ще последват още лоши новини.
— Техниците откриха още нещо в лаптопа на Масуди — каза Шамрон. — Инструкции за достъп до банкова сметка в Цюрих — сметка, за която знаем от известно време, защото в нея редовно постъпват пари от някакъв Комитет за освобождение на Ал Кудс.
Ал Кудс бе арабското име на Йерусалим.
— Кой стои зад него? — попита Габриел.
— Саудитска Арабия — отговори Ари. — Или по-точно нейният министър на вътрешните работи, принц Набил.
В Службата обичайно наричаха Набил Принца на мрака заради омразата му към Израел и САЩ и подкрепата му за ислямската агресия по цял свят.
— Той създаде Комитета в разгара на Втората интифада — продължи Ари. — Сам набира средствата и лично контролира тяхното разпределение. Смятаме, че има на разположение сто милиона долара и ги насочва към някои от най-яростните терористични групировки, в това число и към подразделения на Ал Кайда.
— Кой дава парите на Набил?
— За разлика от другите саудитски благотворителни организации, Комитетът за освобождение на Ал Кудс има много малка дарителска база. Мислим, че принцът събира пари от шепа саудитски мултимилионери.
Шамрон се взря за миг в кафето си.
— Благотворителност — процеди презрително. — Прекрасна дума, нали? Ала саудитската благотворителност винаги е била нож с две остриета. Световната мюсюлманска лига, Международната организация за ислямска помощ, ислямската фондация „Ал Харамайн“, Международната благотворителна фондация са за Саудитска Арабия това, което беше Коминтернът за бившия Съветски съюз — начини за пропагандиране на вярата. На исляма, и то не на коя да е негова форма, а на саудитския догматичен ислям — уахабизма7. Благотворителните организации строят джамии и ислямски центрове по целия свят, медресета, които подготвят бъдещите воини уахабити. Освен това те дават пари директно на терористите, в това число и на нашите приятели от „Хамас“. Американските коли се движат със саудитски петрол, но мрежите на световния ислямски тероризъм се въртят основно със саудитски пари.
7
Радикално ислямско учение, което признава за правоверни единствено тези, които се придържат към най-ранните и най-стриктни форми на исляма от периода на Мохамед и първите халифи. Според уахабитите всички останали — християни, евреи, умерени мюсюлмани — попадат в различните категории на неверниците. — Б.пр.