— Точно така.
Търнбул просия.
— Благодаря ви. Това е всичко. — Той се обърна към Уилсън, чието лице по време на целия разпит бе достойно да служи за еталон по мрачност. — Свидетелят е ваш.
Уилсън скочи на крака и пристъпи към свидетелския стол.
— Твърдите ли, че името ви е Хенри Дженкинс? — започна войнствено той.
— Да.
— Това е сегашното ви име, искате да кажете. А как се казвахте преди?
— Преди ли? — В гласа на падащите капки кръв прозвуча учудване — Кога преди?
Уилсън смръщи вежди.
— Не се правете, че не знаете — остро изрече той. — Преди да умрете, разбира се.
— Възразявам! — скочи Търнбул, като изяждаше с очи Уилсън. — Адвокатът на ответника няма право да говори за някаква хипотетична смърт на моя клиент!
Гимбъл уморено вдигна ръка и прекъсна потока от думи, които се готвеше да бликне от устните на Уилсън.
— Възражението се приема — отсече той. — Не са представени никакви доказателства за идентичността на ищеца със златотърсача, убит през 1850-а… или с който и да било друг.
Устните на Уилсън се изкривиха в кисела гримаса. Той продължи със следващия си ход.
— Вие твърдите, мистър Дженкинс, че сте обитавали Харли хол деветдесет години.
— Другия месец ще станат деветдесет и две. До 1876-а Харли хол не беше построен — в сегашния си вид, искам да кажа, — но аз обитавах предишната къща на същото място.
— А с какво се занимавахте преди това?
— Преди това ли? — Гласът замълча, после каза несигурно: — Не си спомням.
— Вие сте под клетва! — избухна Уилсън.
Гласът стана по-твърд.
— Деветдесет години са много време. Не си спомням.
— Да видим дали не мога да ви опресня паметта. Истина ли е, че преди деветдесет и една години, в същата година, в която твърдите, че сте започнали да обитавате Харли хол, Ханк Дженкинс е бил застрелян с пушка?
— Може и така да е, щом казвате. Аз не си спомням.
— А спомняте ли си, че куршумът го прониза на по-малко от двайсет метра от настоящото местоположение на Харли хол?
— Възможно е.
— Добре тогава — прогърмя Уилсън, — а не е ли факт, че веднага след насилствената смърт на Ханк Дженкинс неговият дух е започнал съществуването си? И че оттогава е обречен да обитава вечно мястото на убийството си?
Гласът равнодушно заяви:
— Нищо не знам по този въпрос.
— Отричате ли, че в околността е добре известно чий дух обитава Харли хол?
— Възразявам! — извика Търнбул. — Общественото мнение не може да служи за доказателство.
— Възражението е прието. Заличете въпроса от протокола.
Уилсън, раздразнен, загуби самообладание. С опасно потреперващ глас изрече:
— Лъжесвидетелстването е криминално престъпление. Мистър Дженкинс, отричате ли, че вие сте духът на Ханк Дженкинс?
В тона прозираше изненада.
— Ами да, разбира се.
— Вие сте дух, нали?
Решително:
— Аз съм същество от астралната равнина.
— Предполагам, че това е, което се нарича дух.
— Не мога да ви кажа как се нарича. И вас съм чувал да ви наричат разни неща. Това доказва ли нещо?
Сред публиката се надигна вълна от смях. Гимбъл стовари чукчето си върху масата.
— Свидетелят да се ограничи с отговори на въпросите.
Уилсън изрева:
— Независимо от увъртанията ви истината е такава, нали — вие сте просто духът на някое човешко същество, умряло от насилствена смърт?
Гласът, извиращ от празното пространство над капките кръв, отговори дръзко:
— Повтарям, че съм същество от астралната равнина. Не ми е известно да съм бил някога човешко същество.
Адвокатът обърна изкривеното си от яд лице към съдията.
— Ваша светлост, моля ви да наредите на свидетеля да прекрати тази игра на думи. Съвсем очевидно е, че свидетелят е дух и следователно представлява остатък от някое човешко същество, ipso facto3. Има силни косвени улики, че той е духът на Ханк Дженкинс, който е бил убит през 1850-а. Но не това е важното. Важното е, че представлява дух на човек, който е мъртъв и следователно няма право да се явява като свидетел! Настоявам показанията му да бъдат заличени от протокола!
Търнбул реагира веднага.
— Ще назове ли адвокатът на защитата своите основания да заклеймява клиента ми като дух — въпреки повторената декларация, че той е същество от астралната равнина? Какво е юридическото определение за „дух“?
Съдията Гимбъл се засмя.
— Адвокатът на защитата да продължи разпита.
Лицето на Уилсън пламна в тъмно пурпурночервено. Той изтри чело с голяма носна кърпа и хвърли свиреп поглед към капещата, съскаща струйка кръв.