— И все, за да привлече внимание ли?
— Ами да, така е. Беше нещо невероятно.
— Не можеш да твърдиш, че само защото едно дете е разказвало за пътешествие, което не е направило — обади се Спенс, — то винаги е лъжело.
— Може и да не е така — настоя Елспет, — но бих казала, че по-скоро е вярно.
— Следователно мислите, че щом Джойс Рейнолдс е разправяла, че е видяла убийство, то по-вероятно е тя да лъже и вие няма да й повярвате?
— Така смятам — каза госпожа Маккей.
— Може да грешиш — рече брат й.
— Да — отвърна тя. — Всеки може да сгреши. Прилича на приказката за лъжливото овчарче.
— Следователно, ако обобщим…
— Все пак ще кажа, че според мен е малко вероятно да е говорила истината. Но аз съм справедлив човек. Може и да е било вярно, може наистина да е видяла. Не чак такова нещо, каквото е казала, но все пак нещо.
— И затова е била убита — каза Спенс. — Не бива да забравяш това, Елспет — била е убита.
— Така е. И ето защо казвам, че може и да се лъжа за нея. Ако действително е така, съжалявам. Но попитай някого, който я познава, и ще ти кажат, че просто й е идвало отвътре да лъже. Да не забравяме, че е била на празненство и е била развълнувана. Искала е да направи впечатление.
— Наистина никой не й е повярвал — отбеляза Поаро.
Елспет Маккей тръсна глава недоверчиво.
— Чие убийство би могла да види тя? — попита детективът. Той погледна първо към брата, после към сестрата.
— Ничие — решително отвърна госпожа Маккей.
— Несъмнено тук е имало смъртни случаи през последните, да кажем, три години.
— О, да, естествено — изрече Спенс. — Съвсем обикновени случаи — възрастни хора или инвалиди, или пък някоя пътна катастрофа…
— И нищо необичайно, нищо неочаквано?
— Ами… — Елспет се колебаеше. — Всъщност…
Спенс я изпревари.
— Записал съм няколко имена тук. — Побутна едно листче към Поаро. — Ще ви спести известни неприятности да разпитвате хората.
— Това предполагаеми жертви ли са?
— Не бих ги нарекъл точно така. Да речем в рамките на възможното.
Поаро зачете на глас:
— Госпожа Луелин-Смит, Шарлот Бенфийлд, Джанет Уайт, Лесли Фериър. — Той прекъсна, погледна през масата и повтори първото име: — Госпожа Луелин-Смит.
— Възможно е — каза госпожа Маккей. — Да, може да има нещо там. — Добави една дума, която прозвуча като „опера“.
— Опера ли? — погледна той озадачено. Не беше чувал за никаква опера.
— Излязла една вечер — каза Елспет — и повече ни се чу, ни се видя.
— Госпожа Луелин-Смит?
— Не, не тя. Момичето-опера. За нея изобщо не е било проблем да е сложила нещо в лекарството й. И тя наследи всичките пари, нали? Или поне така е смятала тогава.
Поаро погледна Спенс въпросително.
— И оттогава нищо не се е чуло за нея — каза госпожа Маккей. — Тези чужденки са все една стока.
Изведнъж значението на думата „опера“ стана ясно на Поаро.
— Аха, момиче-au pair3 — каза той.
— Точно така. Живееше при старата дама и една или две седмици след като тя почина, това момиче опера просто изчезна.
— Сигурно с някой мъж — отбеляза Спенс.
— И да е така, никой не знае нищо за него — добави Елспет. — При това тукашните хора доста приказват и обикновено знаят кой с кого ходи.
— Никой ли не се усъмни относно смъртта на госпожа Луелин-Смит? — попита Поаро.
— Не. Тя страдаше от сърце и докторът често я посещаваше.
— Но сте поставили името й на първо място в списъка, приятелю, нали?
— Ами тя беше богата жена, много богата. Смъртта й не бе неочаквана, но бе внезапна. Казвам между другото, че доктор Фъргюсън беше малко изненадан. Мисля, че той очакваше тя да живее по-дълго. Но на лекарите им се случват такива изненади. Тя не беше от тези, които изпълняват лекарските предписания. Не трябваше да се преуморява, но тя правеше каквото й харесва. Беше страстна градинарка, а това не помага много при сърдечни заболявания.
Сега Елспет Маккей взе думата:
— Дойде тук, когато здравето й беше вече поразклатено. Преди е живяла в чужбина. Дойде тук, за да е близо до племенниците си — господин и госпожа Дрейк — и купи Куори Хаус. Голям дом във викториански стил, като с него вървеше и занемарена каменоломна, и тя го купи именно заради нея. Пръсна хиляди лири, за да превърне тази каменоломна в „потънала“ градина или как му казват на това. Някъде от Уисли докара специален градинар, за да я проектира. О, трябва да ви кажа, че заслужава да се види.
3
Момиче от чужда страна, което отсяда в семейства, за да изучава езика, като се отплаща с труд (фр.) — Б.пр.