— Направили сте го, доколкото зная, за госпожа Луелин-Смит. Доколкото ми е известно, тя вече не е жива. Сегашните собственици са полковник Уестън и съпругата му, нали?
— Да. Купиха дома евтино. Къщата е огромна и трудна за поддържане. Не е онова, което хората търсят. Беше я завещала на мен.
— И вие я продадохте?
— Да, продадох я.
— Но не и Куори Гардън?
— О, да. Куори Гардън вървеше с къщата, беше нещо като добавка, както би казал някой.
— А защо? — попита Поаро. — Интересно наистина — защо? Предполагам, че няма да имате нищо против, ако проявя малко любопитство.
— Вашите въпроси са доста необичайни — отбеляза Майкъл Гарфийлд.
— Интересувам се не толкова от фактите, а от причините. Защо „А“ е сторил това и това? Защо „Б“ е постъпил различно? Защо поведението на „В“ е различно от това на „А“ и „Б“?
— Трябва да поговорите с някой учен — каза Майкъл. — Това е въпрос — или поне така казват в днешно време — на гени или хромозоми. Как са разпределени, как са разположени и прочие.
— Вие току-що казахте, че не сте напълно доволен, защото човек по принцип е недоволен. А вашата работодателка, покровителка, наречете я както желаете, тя беше ли доволна от това произведение на красотата?
— До голяма степен — отвърна той. — Аз се погрижих за това. Не беше трудно.
— Звучи доста неправдоподобно — рече Еркюл Поаро. — Била е над шейсетте. Най-малко на шейсет и пет. Лесно ли е човек на тази възраст да бъде доволен?
— Успях да я уверя, че направеното от мен е точно според нейните указания, замисли и идеи.
— Така ли беше в действителност?
— Сериозно ли ме питате?
— Не — отвърна Поаро. — Откровено казано — не.
— За да успее в живота — каза Майкъл Гарфийлд, — човек трябва да преследва кариерата, която желае, трябва да задоволи тези артистични наклонности, които притежава, но същевременно трябва да бъде и търговец. Трябва да продава стоката си. В противен случай се обвързва да изпълнява идеите на хората по начин, който няма да съвпада с неговия. Аз осъществих главно собствените си идеи и ги продадох на клиентката, която ме бе наела, като точно пресъздаване на нейните планове и замисли. Не е кой знае колко трудно да се научи това изкуство. Не е нищо повече от това да продадеш на едно дете кафявите вместо белите яйца. Трябва да убедиш клиента, че те именно са най-хубавите, най-подходящите, че са истински природен дар. Да кажем ли дори, че са предпочитани от самата кокошка? Кафяви, натурални, селски яйца. Не можеш да ги продадеш, ако кажеш: „Яйца като яйца. Яйцата се различават само по едно — или са пресни, или не са.“
— Вие сте един необикновен млад човек — изрече Поаро и добави наум: „И арогантен.“
— Възможно е.
— Сътворили сте тук нещо прекрасно. Вие сте одухотворили празнината, оставена след грубата намеса на индустрията. Проявили сте въображение, като сте намерили средства, за да осъществите вашите идеи. Поздравявам ви. Засвидетелствам ви своето уважение, уважението на един възрастен човек, който се приближава до времето, когато краят на неговите дела наближава.
— Но в момента вие продължавате да се трудите, нали?
— Значи знаете кой съм аз?
Несъмнено Поаро беше поласкан. Обичаше да знаят кой е той. Боеше се, че в днешно време това не можеше да се каже за повечето хора.
— Вие следвате кървавата диря… Тук вече всички знаят. Градчето е малко и новините бързо се разпространяват. Довела ви е друга известна личност.
— А, имате предвид госпожа Оливър?
— Ариадни Оливър. Авторката на бестселъри. Хората искат да научат какво е мнението й по въпроси като студентските вълнения, социализма, облеклото на девойките, свободата в секса, както и много други въпроси, които не я засягат.
— Да, да — каза Поаро. — Достойно е за съжаление. Забелязал съм, че не може да се научи много от госпожа Оливър. Става ясно само, че тя обича ябълки. Това, доколкото зная, е известно най-малко от двайсет години, но тя все още го повтаря с приятна усмивка. Ала вече, боя се, тя не ги обича много.
— Ябълките ви доведоха тук, нали?
— Ябълки на празника на Вси светии. Бяхте ли на празненството?
— Не.
— Имали сте щастие.
— Щастие? — повтори думата Майкъл Гарфийлд, а в гласа му прозвуча изненада.
— Не е приятно да си бил един от гостите на празненство, където е извършено убийство. Вероятно не сте изживявали подобно нещо, но уверявам ви, имали сте щастие, защото — детективът продължи на френски — il y a des ennuis, vous comprenez4? Ще ви питат къде сте били по това време, за дати, ще задават нахални въпроси. — После изведнъж попита: — Познавахте ли детето?