— Опитах се да скрия от нея — изрече майката на Миранда — това ужасно нещо, което се случи. Но предполагам, че още от началото опитът ми е бил обречен на неуспех.
— Да, наистина — каза Поаро. — Нищо не достига до хорските уши по-бързо от новината за нещастие, и то особено за някое ужасно нещастие. Във всеки случай — добави — невъзможно е да се живее, без да научаваш какво става наоколо. А децата, изглежда, са много способни в това отношение.
— Не зная дали беше Бърнс или сър Уолтър Скот, който е казал: „Сред вас има дете, което си взема бележки“ — обади се госпожа Оливър, — но навярно е знаел за какво говори.
— Може пък Джойс Рейнолдс наистина да е била свидетел на убийство — каза госпожа Батлър. — Просто да не повярваш.
— Не вярвате, че Джойс го е видяла?
— Исках да кажа, че ако е видяла подобно нещо, не е споменала за него преди това. Съвсем не е в неин стил.
— Първото нещо, което чувам от всеки — изрече Поаро с благ глас, — е, че тази Джойс била лъжкиня.
— Нима не е възможно — попита Джудит Батлър — едно дете да измисли нещо, а след това да се окаже, че е истина.
— За нас това явно ще се окаже основната ни изходна позиция — каза детективът. — Джойс Рейнолдс е убита, по това не може да се спори.
— Значи сте започнали! Сигурно вече знаете всичко — възкликна госпожа Оливър.
— Мадам, не искайте от мен невъзможни неща. Винаги бързате много.
— Защо не? — попита тя. — Днес нищо не може да се постигне, ако не се бърза.
В този момент Миранда се върна. Носеше чиния, пълна с бисквити.
— Да ги оставя ли тук? — попита. — Сигурно вече сте приключили с разговора, нали? Или трябва да донеса още нещо от кухнята?
В гласа й се долавяше лека ирония. Майка й сложи сребърния чайник близо до решетката на камината, включи електрическия съд с вода, който беше изключила малко преди да кипне, после напълни чайника и сервира чая. Миранда любезно поднесе топли бисквити и сандвичи с краставица.
— С Ариадни се запознахме в Гърция — поясни Джудит.
— Паднах в морето — вметна госпожа Оливър, — когато се връщахме от един от островите. Имаше силно вълнение, а моряците винаги казват „скачай“ и, разбира се, казват „скачай“ точно тогава, когато лодката е най-отдалечена, защото малко след това ще ти бъде най-удобно да го направиш, само че ти си мислиш, че това не може да стане, и трепериш, губиш самообладание и скачаш, когато ти се струва близо, и, разбира се, точно тогава лодката се отдръпва. — Тя спря, за да си поеме дъх. — Джудит помогна да ме измъкнат и това, така да се каже, ни свърза, нали?
— Така беше — потвърди госпожа Батлър. — Освен това много харесах името ви — добави. — Стори ми се много подходящо.
— Да, предполагам, че е гръцко име — отговори госпожа Оливър. — Това е истинското ми име. Не е литературен псевдоним. Но нищо Ариаднинско не ми се е случвало. Никога не съм била изоставяна на гръцки остров от любимия или нещо от този род.
Поаро вдигна ръка към мустаците си, за да скрие леката усмивка, която не успя да потисне, като си представи госпожа Оливър в ролята на изоставена гръцка девица.
— Не можем да живеем според имената си — каза госпожа Батлър.
— Наистина. Не мога да си представя вас как отрязвате главата на любимия си. Така е било, нали? Имам предвид Иудит и Олоферн6.
— Това е било патриотичен дълг — поясни приятелката й, — за който, ако си спомням правилно, била похвалена и наградена.
— Не съм много осведомена наистина за Иудит и Олоферн. Това е от Стария завет, нали? Все още, ако човек се замисли за това, хората дават на другите — имам предвид на децата си — странни имена, нали? Кой беше оня, дето забил кол в нечия глава? Иаил или Сисара7. Никога не мога да запомня кой е мъжът и коя е жената. Не се сещам някое дете да е било кръстено Иаил8.
— Тя му развързала мях с мляко и му дала да пие — неочаквано се обади Миранда, когато спря да вземе таблата.
— Не гледайте към мен — каза Джудит Батлър на приятелката си. — Не съм аз тази, която запознава Миранда със Стария завет. Това е от училище.
— Доста необичайно за съвременно училище, нали? — отбеляза госпожа Оливър. — Иначе ги занимават с етика, нали?
— Но не и госпожица Емлин — рече Миранда. — Тя казва, че ако отидем на църква, ще чуем само съвременната версия, а тя нямала никаква литературна стойност. Ние трябва поне да познаваме изящната проза и белите стихове на пълното издание. Много ми хареса историята на Иаил и Сисара — добави. — Никога не би ми минало през ума да извърша такова нещо — изрече замислено. — Имам предвид да забия кол в главата на някого, който спи.