Джардино отпи от бирата.
— Отново те питам, защо?
— Кажи ми как действа шашмата ти?
— Това не е шашма. Щях да му продам яхта. Обаче не се получи. Край на историята.
— Но… виж, ето какво си мисля аз пък — каза Рики с най-конспиративния си глас. — Виждал съм хора, дето са бесни, че не могат да си вземат колата, която искат или пък къща, или някакво маце. Но онзи задник не беше бесен, че не е могъл да се уреди с лодка. Той беше бесен, че не може да си вземе парите обратно. Тъй че я кажи кво стана, та човекът да изгори?
Джардино вдигна рамене.
Рики опита отново.
— Кво ще кажеш да си поиграем на една игра — ти и аз? Аз ще те питам нещо, а ти ще ми казваш дали съм прав или съм осрал работата. Навит ли си?
— Двайсет въпроса.
— Хубаво. Да опитаме с този: ти си взел назаем лодката — той сви пръсти и направи знак за кавички — продал си я на тоя задник, но на път за насам тя взела, че потънала — знакът отново бе повторен — и той не може да направи нищо по въпроса. Той губи предплатата. Прецакан е. Кофти работа, ама на кой да се оплаче? Стоката е крадена.
Джардино гледаше бирата си. Кучият му син все още не се издаваше.
Рики добави.
— Само че лодка изобщо не е имало. Ти никога не си задигал проклетото нещо. Просто си му показал снимки, които си направил на кея и някакъв фалшив полицейски доклад или нещо такова.
Изтупаният най-накрая се засмя. Но нищо повече.
— Единственият ти риск е на някой прецакан така да му падне пердето, че да те опуха. Не ти е лоша шашмата.
— Просто продавам яхти — каза Джардино. — Това е всичко.
— Окей, продаваш яхти — Рики го погледна внимателно. Щеше да опита по друг начин. — Което значи, че си търсиш купувачи. Кво ще кажеш да ти намеря един?
— Познаваш някой, който се интересува от яхти?
— Има един тип, дето го знам. Може би той ще се заинтересува.
Джардино помисли малко.
— Тоя, за който ми говориш, приятел ли ти е?
— Е, поне беше.
Слънцето намери пролука между облаците над Осмо авеню и един слънчев лъч улучи точно бирата на Джардино. Върху лъскавата повърхност на барплота просветна отблясък — жълт овал като окото на болник. Най-накрая той каза на Рики:
— Свали си ризата.
— Да си сваля…?
— Ризата. Вдигни я и се обърни.
— Мислиш, че имам жици?
— Иначе си пием биричките, дрънкаме си простотии и после кой откъдето е.
Рики се колебаеше, защото никак не му се искаше да излага на показ мършавото си телосложение. Но после се смъкна от стола, съблече коженото си яке и повдигна мръсната си тениска. След това се обърна.
— Видя ли квото искаше. А сега хайде ти направи същото.
Джардино се засмя. Рики си даде сметка, че той като че ли се смее по-скоро на него, отколкото на ситуацията, но се овладя.
Тузарът съблече сакото си, а после разкопча ризата си. Барманът ги погледна, но лицето му не изрази никакво учудване. Това, в края на краищата, беше Барът на Хени.
Мъжете седнаха отново на бара и Рики поръча още по бира.
— Окей, ще ти кажа каква ми е играта. Но слушай. Ако вземе да ти хрумне някоя гениална идея да ме изтропаш на някого, ще ти кажа две неща: първото е, че онова, което правя, не е съвсем легално, но нито изнудвам някого, нито продавам дрога на деца, схващаш ли? Така че дори да отидеш при ченгетата, най-много да ме обвинят в някакви нерегламентирани правомощия или подобна простотия. Или направо ще ти се изсмеят.
— Не, човече, сериозно…
Джардино вдигна пръст.
— И второ, ако вземеш нещо да ме изпързаляш, имам съдружници във Флорида, тъй че ще те намерим и ще се постараем да ти пуснем повечко кръв. Каписче?
Какво ли пък значеше проклетото нещо? — каза си ядосан Рики, но отвърна спокойно:
— Не се притеснявай, приятелю. Това, което искам, е да направя малко пари.
— Окей, тогава. Ето системата: Прибираме парите. Купувачите плащат всичко предварително. Сто, сто и петдесет хиляди.
— Хайде бе!
— Казвам на купувачите, че имам стабилна връзка, която знае къде има конфискувани яхти. Има наистина такива. Изземат се от ДЕА9 заради намерени наркотици или пък от Бреговата охрана или щатската полиция, ако собственикът им е управлявал пиян. Продават ги на търг. Обаче, разбираш ли какво става? Във Флорида има толкова много такива яхти, че трябва време, докато ги обработят. Казвам на купувачите, че моите партньори се промъкват в дока към три през нощта и изтеглят яхтата, преди да са я описали. Закарваме я до Делауеър или Джърси, слагаме ѝ нов номер и хоп — за сто хиляди долара получаваш яхта от половин милион.
После, след като получа парите, им съобщавам лошата новина. Както току-що направих с нашия приятел от Джърси.