Той отвори куфарчето си и извади изрезка от вестник. Заглавието гласеше:
Статията разказваше за серия от кражби на конфискувани лодки от док на федералното правителство. Продължаваше с това, че охраната на дока е засилена, а ФБР и полицията на Флорида разследват изчезването на половин дузина конфискувани яхти. Те са арестували извършителите и са открили около милион долара в брой, взети от купувачи по Източния бряг.
Рики прегледа статията.
— Ти какво? Сам ли я отпечата.
— Направих я на компютър. Скъсах краищата, все едно съм я откъснал от вестника и после съм я копирал.
— Значи сплашваш шибаняците, че ченгетата могат да открият имената им или да проследят парите.
Идѝ си сега вкъщи, покрий се и си пазѝ гърба.
— Някои от тях смърдят ден или два, но повечето просто изчезват.
При последните думи Рики вдигна чашата си и я чукна леко в тази на събеседника си.
— Дяволски брилянтно.
— Благодаря.
— Ако те уредя с купувач… За мен какво ще капне?
— Двайсет и пет процента — отвърна Джардино.
— Ще ми дадеш петдесет — Рики го загледа с онзи прочут бесен поглед марка „Келъхър“.
Джардино обаче го издържа, без да отклони очи. Което впечатли Рики.
— Ще ти дам двайсет и пет процента, ако човекът плати сто хилядарки или по-малко. И трийсет, ако снесе повече.
— Това е една пета, а аз искам половината — настоя Рики. Джардино замълча. Колебаеше се. Най-накрая обаче каза:
— Дадено. Познаваш ли някой, който има толкова пари? Рики изпи наведнъж останалата в чашата бира и без да плати стана и се запъти към вратата.
— Точно върху това смятам да поработя сега.
Рики се запъти към бара на Мак.
Той се намираше на четири преки от Ханрахан и видът му беше почти същият, но беше по-пълен, защото бе по-близо до традиционния център, където стотици шофьори, електротехници и дърводелци излизаха в петнайсетминутната си обедна почивка, която продължаваше два часа. Сградите около бара на Мак също бяха с много по-добър вид: реконструирани къщи и няколко нови здания с шибано високи наеми и дори един Старбъкс10. Районът беше дяволски различен от мрачното, опасно бойно поле, което Хелс кичън представляваше през седемдесетте.
Ти Джи, тлъст ирландец на около трийсет и пет, седеше на ъгловата маса с трима-четирима от антуража си.
— О, това е Лимонения Рики — викна високо Ти Джи — нито пиян, нито трезвен — всъщност това бе начинът, по който винаги изглеждаше. Той много обичаше да лепи прякори на хората, което явно смяташе за страшно забавно, но винаги обиждаше човека, с когото говореше, не толкова заради прякора, който му измисляше, а заради тона, с който го произнасяше. Рики например не можеше да се сети за някаква причина да го свързват с лимон, но подигравателният тон в гласа на Ти Джи го вбесяваше.
От друга страна обаче човек трябваше да има здрав задник, за да върне „любезността“ на този огромен и ненормален ирландец.
— Хей — отзова се Рики, приближавайки се до масата в ъгъла, която служеше за офис на Ти Джи.
— Къде беше, дявол да те вземе? — сопна му се Ти Джи, като хвърли фаса си на земята и го стъпка с крак.
— В Хени.
— И какво правеше там, Лимончо? — попита Ти Джи, натъртвайки на прякора.
— Лъсках си бастоно — отвърна му Рики. Много пъти той казваше подобни неща, уж за да се включи в тона на Ти Джи и компания. Не искаше да ги казва, не харесваше това, което казваше. Но то просто излизаше от устата му.
И винаги се чудеше защо.
— Имаше предвид, че лъскаше копчето на някое момченце? — ревна Ти Джи. По-трезвата част от компанията се засмя.
Рики си взе Гинес. Той изобщо не я обичаше, но веднъж Ти Джи беше казал, че единствените неща, които пият истинските мъже, са Гинес и уиски. Успокояваше го единствено мисълта, че щом ѝ казват „стаут“11, може да му помогне да напълнее. През целия си живот се беше опитвал да стане по-голям и по-солиден. Но така и не беше успял.
Рики седна на масата, която беше нашарена с резки от ножове и следи от горящи цигари, кимна към свитата на Ти Джи — половин дузина пропаднали типове, които ту подхващаха някаква търговийка, ту се намърдваха в някакъв склад или просто висяха без работа. Единият беше толкова пиян, че не можеше да си събере погледа и се опитваше да разкаже някакъв виц, от който явно беше забравил половината. Рики се надяваше натрясканият задник да не повърне, преди да е успял да стигне до тоалетната както направи вчера.
11
Непреводима игра на думи: