— Може би не е успяла да се свърже с теб по мобилния? — предположи Райм. — Къде беше приятелят ти? Възможно ли е да е оставила съобщение у тях?
— На Джейк? Не, не. Докато идвах насам, говорих с него.
— Карл и се усмихна унило. — Тя харесва Джейк, но нали разбирате…
Младото момиче започна да си играе нервно е дългата си коса — усукваше я бързо между пръстите си.
— За тях двамата е трудно да се каже, че са най-добрите приятели. Той е… — Карли явно реши да не навлиза в подробности и преглътна факта, че майка ѝ не го одобрява.
— Както и да е, тя не би се обадила у тях. Баща му е… особен.
— И днес си е взела почивен ден?
— Точно така.
Вратата се отвори и по шумоленето от пазарски торбички Райм отгатна, че новодошлите са Амелия Сакс и Том.
Висока жена, облечена с дънки и късо кожено яке прекрачи прага. Червената ѝ коса и раменете ѝ бяха обсипани със сняг. Тя се усмихна на Райм и Селито.
— Весела Коледа и каквото там още се казва! — каза тя отривисто.
Том пое по коридора с чантите.
— А, Сакс, ела тук. Както изглежда детектив Селито е решил да се възползва от услугите ни. Амелия Сакс, Карли Томпсън — представи ги една на друга Райм.
Двете жени се поздравиха.
— Искаш ли курабийка? — попита Селито.
Карли отказа. Сакс също поклати глава.
— Сам ги украсих, Лон — обади се Том. — Е, знам, че Дядо Коледа изглежда почти като Борис Карлоф7, но като за първи опит не е лошо, нали?
Той застана на вратата, представи се на Карли и след това се запъти към кухнята, откъдето Райм се досети, че скоро щяха да се появят освежителните напитки. За разлика от Райм, помощникът му обичаше празниците, може би защото те му предоставяха допълнителна възможност да играе ролята на домакин.
Докато Сакс свали якето си и го закачи, Райм обясни каква е ситуацията и какво им беше разказало досега момичето.
Полицайката кимна разбиращо и също като колегите си отбеляза, че няма повод за тревога щом нямат връзка с „изчезналия“ от четири-пет часа. Но допълни, че ще се радват да помогнат на приятел на Лон и Рейчъл.
— Наистина е така — каза Райм с ирония, която убягна на всички, освен на Сакс.
Никое добро дело не остава безнаказано…
— Пристигнах около осем и трийсет тази сутрин — продължи Карли. — Мама не си беше вкъщи. Колата беше в гаража. Проверих у всички съседи. Никъде я нямаше и никой не я беше виждал.
— Възможно ли е да е излязла още предната вечер? — попита Селито.
— Не — поклати глава Карли. — Беше правила кафе тази сутрин. Кафеварката все още беше топла.
— Може би е изникнал проблем в офиса ѝ, тя не е искала да шофира до спирката и затова е хванала такси — предположи Райм.
Карли сви рамене.
— Възможно е. Не се бях сетила за това. Мама се занимава с връзки с обществеността и напрежението в работата ѝ е много голямо. Работи за една от онези големи интернет компании, които банкрутираха… Но не знам. Не говорехме много на тази тема.
Селито веднага се свърза с един от младите си помощници, който трябваше да провери всички таксиметрови фирми в и около Глен Холоу. Не, не беше изпращано такси до къщата тази сутрин. Също така позвъниха и във фирмата на Сюзан, за да проверят дали е идвала, но никой не я беше виждал и офисът ѝ беше заключен.
Точно тогава, както беше предрекъл Райм, неговият строен помощник, облечен с бяла риза и коледна вратовръзка „Джери Гарсия“, внесе голям поднос с кафе, чай и огромна чиния сладкиши и курабийки.
— Хм, искаш да кажеш, че няма смокинов пудинг? — попита Райм саркастично.
— През последните няколко дни майка ти беше ли тъжна или потисната? — обърна се Сакс към Карли.
След като помисли около минута, младото момиче каза:
— Дядо ми, нейният баща, почина миналия февруари. Дядо беше страхотен човек и известно време мама направо беше смазана. Но някъде през лятото успя да го преодолее. Купи тази невероятна къща и докато я подреждаше, много се забавляваше.
— Какво можеш да ни разкажеш за останалите хора в живота ѝ — приятели, интимни приятели?
— Има някои добри приятели, определено.
— Имена, телефонни номера?
Момичето отново замлъкна.
— Знам някои имена. Но не и точно къде живеят. Нито пък телефонни номера.
— Някой, с когото е имала романтична връзка?
— Скъса с един човек преди около месец.
7