Космите по врата ми настръхнаха. Можех да я погледна в очите, но злото си има определено излъчване. Косонастръхващо, стягащо гърлото усещане, от което ти се смръзват червата. Бях го изпитвала и близо до хора. Не е нужно да си немъртвец, за да си зъл. Но помага.
Тръгнах пред нея. Токовете на Тереза изстръгваха остро ехо от пода на коридора. Може би просто се обаждаше параноята ми, но имах чувството, че тя се взира в мен — все едно по гърба ми се плъзгаше ледено кубче.
11
Стаята беше огромна — като хамбар, но стените бяха от здрав, масивен камък. Все ми се струваше, че иззад ъгъла ей сега ще изникне закачуленият Бела Лугоши[5]. Е, и тварта, която ме очакваше, седнала до едната стена, не беше по-лош вариант.
По време на смъртта си трябва да е била на дванадесет-тринадесет годинки. Под дългата й, пищна рокля надничаха малки, полуоформени гърди. Платът беше светлосин и сияеше топло на фона на абсолютната белота на кожата й. Дори приживе е била бледа. Във вампирсия си облик приличаше на призрак. Косата й бе сияйно руса, както е присъщо на онези деца, чиято коса после потъмнява до кестеняво. Нейната никога нямаше да потъмнее…
Николаос бе възкачена на богато украсено с дърворезба кресло. Краката й не стигаха до пода.
Мъжки вампир пристъпи да се опре на подлакътника на креслото. Кожата му имаше странния оттенък на възкафеникава слонова кост. Наведе се и прошепна нещо в ухото й.
Тя се засмя и в стаята сякаш зазвучаха мелодични камбанки. Прекрасен, добре преценен звук. Тереза тръгна към момичето в креслото и застана отзад, като прокара пръсти през дългата бяло-руса коса.
Един мъж — човек — дойде да застане отдясно на креслото. Облегна гръб на стената и отпусна ръце покрай хълбоците си. Лицето му беше безизразно, взираше се право напред със скован гръб. Беше почти идеално плешив, с тясна физиономия и тъмни очи. Повечето мъже изглеждат зле без коса. Не и той. Беше красавец, но имаше излъчването на човек, на който не му пука много-много за външния вид. Наум ми идваше определението «войник», но нямах представа защо.
Друг мъж дойде да се облегне до Тереза. Косата му беше пясъчноруса и късо подстригана. Имаше странно лице — не особено красиво, но не и грозно; запомняща се физиономия. Лице, което може да ти се стори сладко, ако го гледаш достатъчно дълго. Очите му бяха светлозелени.
Този тип не беше вампир, но може би щеше да е прибързано да го нарека и човек.
Жан-Клод зае последен мястото си отляво на креслото. Не докосна никого и, дори докато стоеше заедно с тях, сякаш се намираше отделно от групата.
— Е — отбелязах, — трябва ни само музиката от «Дракула, принцът на мрака» и всичко ще е готово!
Гласът на детето-вампир беше досущ като смеха й, висок и успокояващ. Престорена невинност.
— Смяташ, че сме забавни, така ли?
Свих рамене.
— Както се случи.
Тя ми се усмихна. Не оголи зъби. Изглеждаше толкова човешки: с блеснали от веселие очи, с обло и красиво лице. Виж ме колко съм безопасна, просто хубавко детенце. Да, бе!
Чернокожият вампир отново зашепна в ухото й. Тя се разсмя, тъй високо и ясно, че звукът направо можеше да се бутилира.
— Упражняваш ли смеха си или ти е вроден талант? Хм, не, обзалагам се, че го упражняваш!
Жан-Клод направи гримаса. Не бях сигурна дали се опитва да сдържи смеха си или да не се намръщи. Може би и двете. На някои хора влияя точно така.
Веселието изчезна от лицето на момиченцето тъй човешки — останаха да блестят само очите й. Но в тези искрящи очи не се забелязваше нищо смешно. Беше като погледа, с който котките стрелкат малки птички.
Гласът й се извисяваше в края на всяка дума по маниера на Шърли Темпъл.
— Ти си или много смела, или много глупава.
— Определено ти трябва поне една трапчинка, за да си подхожда с гласа ти!
Жан-Клод се обади тихо:
— Залагам на глупостта!
Хвърлих му един поглед, след което се съсредоточих върху зловещата глутница.
— Всъщност съм уморена, ранена, ядосана и уплашена. Много бих искала представлението да приключи и да се захващаме за работа.
— Да, става ми ясно защо Обри си е изтървал нервите! — Сега вече вампирката говореше сухо и мрачновато. Сладката песен на звънчетата се разсейваше като топящ се лед. — Знаеш ли на каква възраст съм?
Втренчих се в нея и поклатих глава.
— Жан-Клод, доколкото си спомням, ти каза, че е много добра! — момиченцето произнесе името на вампира, сякаш му се ядосваше за нещо.
— Добра е.
— Кажи колко съм стара! — Гласът й бе леден и започваше да се изпълва с гняв.
5
Американски актьор от унгарски произход, изиграл ролята на граф Дракула в най-първия, посветен на вампира филм, 1931 г. — Бел. пр.