Сейнт Луис е истинска съкровищница за зяпачите на вампири. Единственият по-добър град е Ню Йорк, но при нас престъпността е по-ниска. В Ню Йорк има една банда, изцяло преминала към вампиризма. Разпространили са се и в Лос Анджелес и се опитаха да дойдат и насам. Полицията намери първите наборници накълцани на парченца колкото залък.
Вампирското ни общество се гордее с модния си блясък. Вампирската банда означаваше лош имидж, тъй че те се погрижиха за нея. Харесва ми ефикасността, но бих предпочела да постъпят по друг начин. Седмици наред имах кошмари за стени, които кървят и за разчленени тела, които пълзят по пода сам-самички. Така и не намерихме главите.
22
«При Мъртвеца Дейв» е целият в тъмни стъкла и бляскави реклами на бира. Нощем предната витрина прилича на творение на модерното изкуство, включващо имената на различни марки. На дневна светлина всичко е приглушено. Баровете са малко като вампирите — влизат в добра форма едва след здрач. През деня излъчват умора и потиснатост.
Климатикът духаше като за световно, досущ като във вътрешност на фризер. След топящата кожата жега отвън, струята идваше почти като физически удар. Постоях на прага и изчаках очите ми да свикнат със сумрака вътре. Защо всички барове са толкова тъмни, дявол го взел — същински пещери, потайни убежища? Когато и да влезеш, винаги миришеше на застоял цигарен дим, сякаш с годините се е наслоил по тапицериите — един вид смрадлив призрак.
Двама души в делови костюми се бяха настанили в най-отдалеченото от вратата сепаре. Хранеха се и бяха разгърнали на масата жълтеникави папки. На работа в събота. Точно като мен, в интерес на истината… или не точно като мен. Обзалагам се, че никой не е заплашвал да им разкъса гърлата. Разбира се, може и да грешах, но се съмнявах. Обзалагах се, че най-лошото, постигнало ги тази седмица, беше липсата на сигурност в работата. Ах, добрите стари дни.
На столчетата на бара се беше сгънал някакъв тип, който смучеше нещо от висока чаша. Лицето му вече бе увиснало, а движенията — много бавни и прецизни, сякаш се боеше да не разлее нещо. Пиян в един и половина следобед — лошо за него. Но не ми влизаше в работата. Не можеш да спасиш света. Всъщност има дни, когато не съм способна да спася абсолютно никого. Всеки трябва първо да спасява себе си и после да търси на кого да помогне. Открила съм обаче, че тази философия не действа по време на престрелка и бой с ножове. Като изключим тези случаи, е напълно приложима.
Лутър лъскаше чаши с много чиста бяла кърпа. Вдигна глава, когато се настаних на едно от високите столчета. Кимна ми с увиснала от дебелите му устни цигара. Лутър е огромен, даже не — дебел. Няма по-добро определение, само че тлъстините му са твърди като камък, почти като мускули. Кокалчетата на ръцете му са грамадни, а самите длани са колкото лицето ми. Разбира се, аз имам малко лице. Той пък е много тъмен чернокож — кажи-речи пурпурночерен, като махагон. Кремавото бяло на очите му е пожълтяло от твърде много цигарен дим. Не помня да съм виждала някога Лутър без цигара, увиснала между устните. Ей го на — с наднормено тегло, пали раковите пръчки една от друга и сивото в косата му намеква, че минава петдесетте, а никога не се разболява. Добра генетика, предполагам.
— Какво ще искаш, Анита? — гласът му подхождаше на тялото — дълбок и тътнещ.
— Обичайното.
Той ми наля чашка портокалов сок. Витамини. Преструваме се, че е «Скрюдрайвър»[6], тъй че обетът ми за трезвеност да не донесе лошо име на бара. Кой ще иска да се напива, ако в тълпата има трезвеници? А и защо, да му се не види, бих продължила да ходя в бара, ако не да пия?
Отпих от фалшивия си коктейл и казах:
— Трябва ми малко информация.
— Вече се сетих. К’ва точно?
— Трябват ми сведения за мъж на име Филип, танцува в «Престъпни удоволствия».
Едната дебела вежда подскочи.
— Вампир?
Поклатих глава.
— Вампоман.
Лутър си дръпна здраво от цигарата, крайчето пламна като жарава. Любезно издуха огромния облак дим встрани от мен.
— К’во искаш да знаеш за него?
— Може ли да му се довери човек?
За секунда барманът ме зяпна, после се ухили:
— Да му се довери ли? Божке, Анита, той е «вързан». Няма значение на какво точно — наркотици, пиячка, секс, вампири… все тая. Никой нарко не е достоен за доверие, добре го знаеш!
Кимнах. Знаех го, но какво да направя?
— Налага се да му се доверя, Лутър. Имам само него.
— По дяволите, момиче, движиш се в лоши кръгове.