Приказката за Зайката Бабити обаче е сред първите литературни творби, в които се споменава зоомаг, тъй като перачката Бабити притежава рядката магическа дарба да се преобразява по своя воля в животно.
Зоомаговете съставляват съвсем малка част от магьосническото население. За да успееш от човек спонтанно да се превърнеш в съвършено животно, трябва да притежаваш много знания и опит, а доста магьосници и вълшебници са на мнение, че могат да оползотворят по-добре по други начини времето си. Приложението на тази дарба е ограничено, разбира се, освен ако магьосникът не е принуден да се преобрази, за да се скрие. Именно по тази причина Министерството на магията настоява да има регистър на зоомаговете, тъй като такъв вид магия безспорно е от най-голяма полза на онези, които са се отдали на подмолна, незаконна и дори престъпна дейност14.
Можем да подложим на съмнение твърдението, че някога е имало перачка, която е можела да се превръща в заек; някои историци на магията обаче изказват предположението, че за първообраз на Бабити Бийдъл е използвал прославената френска магьосница Лизет дьо Лапен, която през 1422 година е осъдена на смърт в Париж като вещица. За изумление на стражата — все мъгъли, които по-късно са изправени на съд по обвинението, че са помогнали на вещицата да избяга — осъдената изчезва от тъмничната килия точно в нощта преди екзекуцията. Макар да не е доказано, че Лизет е била зоомаг и е успяла да се провре през пръчките върху прозореца на тъмничната килия, след време един голям бял заек е бил забелязан да прекосява Ламанша с котел с прикрепено към него платно, а по-късно сходен заек става доверен съветник към двора на крал Хенри VI.15
Царят от приказката на Бийдъл е глупав мъгъл, който хем иска да стане магьосник, хем се страхува от магията. Въобразява си, че може да стане вълшебник просто като научи някое и друго заклинание и размахва магическа пръчка.16 Той няма никаква представа за истинската същност на магията и на магьосниците, затова приема за чиста монета нелепите твърдения и на измамника, и на Бабити. Това със сигурност е присъщо на някои мъгъли и тяхното мислене: заради невежеството си те са готови да повярват във всякакви небивалици за магията, включително и в думите, че Бабити се е превърнала в дърво, което пак може да мисли и да говори. (Тук обаче е уместно да отбележа, че макар да прилага похвата с говорещото дърво, за да ни покаже колко невеж е царят на мъгълите, Бийдъл иска от нас да повярваме, че Бабити може да говори, докато е заек. Това може да е поетична волност, ала на мен ми се струва по-вероятно Бийдъл само да е чувал за зоомаговете, без някога да ги е срещал, понеже това е единственото своеволие спрямо магическите закони, което той си позволява в приказката. Докато са с облика на животни, зоомаговете не запазват човешката дарба на словото, макар че пак си разсъждават и мислят като хора. Както знае всеки ученик, тази е основната разлика между това да бъдеш зоомаг и да умееш да се превръщаш в животно чрез трансфигурация. Във втория случай тези хора се превръщат напълно в животни и последицата е, че вече не могат да правят магии, не помнят, че са били магьосници, и за да се върнат в първоначалния си вид, трябва да им помогне някой друг, който да ги трансфигурира.)
Според мен, когато е решил да разкаже как героинята уж се е превърнала в дърво и заплашва царя с болка като от брадва по хълбока, Бийдъл е бил вдъхновен от истински предания за магьосници и от техните обичаи. Майсторите на магически пръчки яростно защитават дърветата, които използват за направата им, и за които се грижат, и ако някой отсече такова дърво, за да открадне от дървесината му, се излага на опасността да си навлече не само злобата на съчковците17, които обикновено гнездят по тях, но и въздействието на защитните проклятия, направени от собствениците им. По времето на Бийдъл проклятието Круциатус все още не е обявено за противозаконно от Министерството на магията18 и е напълно възможно то да предизвика усещането, с което Бабити заплашва царя.
5
Приказка за тримата братя
Имало едно време трима братя, които вървели на свечеряване по самотен лъкатушен път. След малко братята излезли при река — много дълбока, за да прегазят през нея, и много опасна, за да я преплуват. Братята обаче били магьосници, затова просто замахнали с магическите пръчки и направили така, че над коварната река да изникне мост. Вече били стигнали до средата му, когато на пътя им изникнала качулата сянка.
14
Директорката на „Хогуортс“ професор Макгонъгол ме помоли да внеса уточнението, че е станала зоомаг единствено заради задълбочените си изследвания в областта на трансфигурацията, че никога не се е възползвала с користни подбуди от способността си да се превръща в тигрова котка и е прибягвала само до законни средства в работата си за Ордена на феникса, където просто се е налагало всичко да се държи в дълбока тайна. Дж.К.Р.
16
Още през 1672 г. от едно задълбочено проучване, проведено от Отдела за мистерии, се вижда, че човек се ражда магьосник или магьосница и не може да стане такъв. Мъгълите не могат да правят магии, въпреки че и у хора с наглед немагическо потекло понякога се проявяват „измамни“ магически способности (но от по-късните изследвания може да се стигне до извода, че все някога в родословието им е имало магьосник или вълшебница). Най-доброто, или най-лошото, на което мъгълите могат да се надяват, са произволни и неовладени ефекти, създавани от истински магически пръчки — като помощно средство, което насочва магията, те понякога съдържат остатъчна сила и в един или друг момент я изстрелват; вж. също и бележките за магическите пръчки към „Приказката за тримата братя“.
17
За пълно описание на тези прелкобопитни малки създания, които живеят по дърветата, вж. „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
18
Круциатус, Империус и Авада Кедавра за пръв път са обявени за непростими проклятия през 1717 г. — оттогава на злоупотребилите с тях се налагат престроги наказания.