Можем да се усмихнем малко тъжно на онова, което тук се твърди за човешката природа. Най-великодушното тълкуване би било „Надеждата ни нивга не пресъхва“.20 Въпреки че според Бийдъл два от трите предмета са изключително опасни и въпреки недвусмисленото предупреждение, че накрая Смъртта идва да прибере всекиго от нас, сред магьосниците има и такива — макар да се броят на пръсти, — които упорстват в убеждението си, че Бийдъл им праща закодирано послание, точно обратното по смисъл на онова, което е написано черно на бяло, и че единствени те са достатъчно умни, за да го разберат.
Тяхната теория (а по-точните думи може би са „отчаяна надежда“) е подкрепена от едно неоспоримо доказателство. Колкото и рядко да се срещат, в този наш свят все пак съществуват истински мантии невидимки, макар от приказката да става ясно, че Мантията на Смъртта е изключително трайна21. През всичките векове от времето на Бийдъл досега никой не е твърдял, че е намерил Мантията на Смъртта. Онези, които са убедени в съществуването й, го обясняват така: потомците на третия брат или не знаят откъде се е взела тяхната мантия, или знаят, но са решени да проявят мъдростта на своя праотец, като не разгласяват истината.
Както би могло да се очаква, камъкът също не е намерен. Вече отбелязах в бележките за „Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън“, че и досега не е по силите ни да връщаме към живот мъртвите и имаме всички основания да предполагаме, че това няма да стане никога. Черните магьосници са се опитвали, разбира се, да прибягват до някакво жалко подобие на възкресение и са създали инфериите22 — те обаче са призрачни марионетки, а не наистина съживени хора. И не само това — в приказката на Бийдъл се казва съвсем недвусмислено, че любимата, която средният брат е изгубил, в действителност не се е завърнала от мъртвите. Тя е пратена от Смъртта, за да примами средния брат в нейната хватка — ето защо е студена и отчуждена и го терзае с това, че уж присъства, а всъщност не е с него.23
Така остава магическата пръчка и тук онези, които упорито вярват, че Бийдъл им е пратил тайно послание, разполагат поне с някакви исторически свидетелства в подкрепа на налудничавите си твърдения. Тук се натъкваме на случай, когато — било за да се самоизтъкнат, било за да сплашат възможните нападатели, било защото наистина са си вярвали — различни магьосници са заявявали през вековете, че притежават магическа пръчка, която е по-могъща от обикновените и дори е „непобедима“. Някои от тези магьосници стигат дори дотам да твърдят, че пръчката им е изработена от бъз, точно както пръчката, която според приказката е направила Смъртта. Такива пръчки са получавали различни имена, сред които са „Пръчка на Ориста“ и „Смъртоносна пръчка“.
Едва ли е изненадващо, че още от дълбока древност се ширят какви ли не суеверия за магическите ни пръчки, които в края на краищата са нашето най-важно вълшебно средство и оръжие. Смята се, че някои пръчки (а оттам и притежателите им) са несъвместими:
А също и че олицетворяват недостатъците в нрава на собственика си:
Както би могло да се очаква, в тази категория с недоказани напътствия откриваме и:
Дали защото в приказката на Бийдъл Смъртта прави измислената пръчка от бъз, или защото ламтящите за власт и склонни към насилие магьосници упорито твърдят, че техните пръчки са бъзови — това не е материал, с който майсторите на магически пръчки обичат да работят.
Според писмените свидетелства първата направена от бъз пръчка с особено мощни и опасни свойства е принадлежала на Емерик, известен и с прякора Злия, изключително войнствен магьосник, който — макар да е живял кратко — в началото на Средновековието подлага на голям тормоз южна Англия. Умрял така, както и живял — в ожесточен дуел с магьосник на име Егбърт. Не се знае какво точно е станало с Егбърт, но като цяло продължителността на живота на често влизащите в дуели магьосници била малка. По времето, когато не е имало Министерство на магията — да ограничи прилагането на черната магия, дуелите обикновено завършвали със смърт.
20
От този цитат се вижда, че Албус Дъмбълдор не само е бил изключително начетен в магьосническите понятия, но е познавал и творбите на мъгълския поет Александър Поуп. Дж.К.Р.
21
Обикновено мантиите невидимки не са вечни. С времето те могат да се разкъсат или да изтънеят, да се износят от направените им магии или да загубят силата си, ако са подложени на заклинание за разкриване. По тази причина когато се налага да се скрият или да се преобразят, магьосниците прибягват най-вече до хамелеонизираща магия. Албус Дъмбълдор е бил известен с това, че е можел да прави толкова силна хамелеонизираща магия, че и без мантия да става невидим. Дж.К.Р.
23
Мнозина критици са на мнение, че когато е измислил камъка, които връща към живот мъртъвците, Бийдъл е бил вдъхновен от философския камък — от него се прави еликсирът на живота, който носи безсмъртие.