Успокоих я, като се съгласих, че често пъти в борбата за квартира по-недостойните черти от човешката природа възтържествуват над по-възвишените и добре известният вълчи закон винаги важи.
— И така, качихме се и, представете си, апартаментът не беше нает. Прислужничката ни покани да го разгледаме, след което се видяхме с притежателката и веднага всичко бе уговорено. Незабавно нанасяне и петдесет лири за мебелите. На следващия ден подписахме споразумението, а утре се нанасяме! — Мисиз Робинсън замълча победоносно.
— А мисиз Фергюсън? — запита Паркър. — Нека чуем извода ти, Хейстингз!
— Всичко е ясно, скъпи ми Уотсън. — зацитирах безгрижно. — Тя е сбъркала апартамента.
— О, капитан Хейстингз, колко сте умен — възкликна мисиз Робинсън с възторг.
Жалко, че Поаро не можеше да чуе. Понякога имам чувството, че той твърде подценява моите способности.
Историята бе доста забавна и на следващия ден шеговито предложих на Поаро да я разгадае. Изглежда, му стана интересно и той много подробно ме разпита за наемите на апартаментите в различните квартали.
— Любопитно — забеляза замислено той. — Извинете ме, Хейстингз, но трябва да изляза да се поразтъпча малко.
Когато след около час се върна, очите му блестяха от възбуда. Сложи, бастуна на масата и преди да заговори, приглади с обичайната си грижливост мъха на шапката си.
— Хубаво е, mon ami, че нямаме друг случай и можем да се посветим на това разследване.
— За кое разследване говорите?
— За необикновено ниския наем на апартамента на вашата приятелка мисиз Робинсън.
— Поаро, вие се шегувате!
— Ни най-малко. Представете си, приятелю, действителният наем на апартамента е триста и петдесет лири. Току-що го научих от посредника на притежателя. И въпреки това точно този апартамент е нает за осемдесет лири! Защо?
— Сигурно нещо не е наред. Ами ако наистина го спохождат духове, както предположи и мисиз Робинсън?
Поаро поклати неодобрително глава.
— И все пак е странно. Приятелката й твърди, че апартаментът е вече даден, а когато тя се качва, разбира, че жилището е свободно.
— Но не може да не се съгласите с мен, че другата жена трябва да е сбъркала апартамента. Това е единственият възможен извод.
— Може да сте прав, а може и да не сте, Хейстингз. Остава фактът, че много други кандидати са били изпратени да го видят и въпреки страшно ниската цена, когато Робинсънови пристигат, квартирата все още не е заета.
— Това показва, че сигурно нещо не е наред.
— А мисиз Робинсън не е забелязала нищо нередно. Много странно, нали? Направи ли ви тя впечатление на почтена жена, Хейстингз?
— Тя е очарователно същество!
— Evidemment2, щом ви е лишила от способността да отговорите на въпроса ми. Тогава опишете ми я.
— Ами… висока, косите й са руси с красив червеникав оттенък…
— Винаги сте имали слабост към червените коси — промърмори Поаро. — Но продължете.
— Сини очи и много хубав тен; е, мисля, че това е всичко — завърших неубедително.
— А съпругът?
— О, много приятен човек — нищо особено!
— Чернокос или рус?
— Трудно ми е да определя; просто съвсем обикновен човек.
Поаро кимна.
— Да, има стотици такива обикновени мъже, а вие във всеки случай влагате повече разбиране и чувства в описанията на жени. Знаете ли нещо за тези хора? Паркър добре ли ги познава?
— Познават се съвсем отскоро, струва ми се. Но, Поаро, нима можете и за момент да помислите…
Поаро вдигна ръка.
— Tout doucement, mon ami.3 Казал ли съм, че мисля нещо? Казвам само, че това е странна история. И няма нищо, което да хвърли светлина; освен може би името на дамата, а, Хейстингз?
— Името й е Стела — отвърнах сдържано, — но не разбирам…
Поаро ме прекъсна, като шумно се изкиска. Изглежда, нещо много го забавляваше.
— А „Стела“ значи „звезда“, нали? Прекрасно!
— Какво, за бога?…
— А звездите дават светлина! Voilà! Успокойте се, Хейстингз. Не си придавайте израз на оскърбено достойнство. Хайде да отидем до Монтегю меншънз да проучим някои неща.
Придружих го охотно. Спряхме до няколко красиви, чудесно поддържани сгради. Пред главния вход се припичаше на слънце униформен портиер, към когото Поаро се обърна:
— Извинете, бихте ли ми казали дали тук живеят мисиз и мистър Робинсън?
Портиерът не беше от приказливите и очевидно бе раздразнителен и подозрителен човек. Почти без да ни погледне, изръмжа: