Някой силно чукаше на вратата.
— Как научихте този адрес? — попитах Поаро, докато го следвах към хола. — О, разбира се, проследили сте първата мисиз Робинсън, когато е напуснала другия апартамент.
— A la bonne heure9, Хейстингз. Най-накрая започнахте да използвате сивите си мозъчни клетки. Сега малка изненада за Джап.
Той тихо отвори вратата, пъхна главата на котката в пролуката и издаде едно пронизително: „Мяу.“
Инспекторът от Скотлънд ярд и мъжът до него, които стояха отвън, неволно подскочиха.
— О, това е мосьо Поаро и една от неговите малки шеги — възкликна той, когато видя главата на Поаро да следва тази на котката. — Пуснете ни да влезем.
— Нашите приятели здрави и читави ли са?
— Да, хванахме птичките. Но стоката не е с тях.
— Разбирам. Идвате да търсите. Добре, ние с Хейстингз тръгваме, но бих искал да ви изнеса кратка лекция за историята и навиците на домашните котки.
— За бога, вие май съвсем мръднахте.
— Котката — започна с патос Поаро — е била боготворена от древните египтяни. Все още се смята за щастлив знак, ако черна котка ти мине път. Тази котка ви пресече пътя тази вечер, Джап. Доколкото знам, в Англия не е прилично да се говори за вътрешностите на животно или човек. Но вътрешностите на тази котка са съвсем деликатни, имам пред вид хастара.
Другият мъж внезапно изсумтя и грабна котката от ръката на Поаро.
— О, забравих да ви представя — каза Джап. — Мосьо Поаро, това е мистър Бърт от тайната служба на Съединените щати.
Опитните пръсти на американеца напипаха това, което търсеха. Той протегна ръка и за момент остана безмълвен, речта му изневери. После достойно се справи с положението.
— Много ми е приятно — каза мистър Бърт.