— Смърт — рече замислено Поаро. После вдигна глава и се обърна към господин Джезмънд: — Надявам се, че сега няма да се стигне дотам.
Джезмънд издаде странен звук, който наподобяваше кудкудякането на кокошка, готвеща се да снесе яйце, но в последния момент се е разколебала.
— Не, не наистина — заяви твърдо. — Сигурен съм, че и дума не може да става за подобно нещо.
— Не можете да бъдете сигурен — отбеляза Поаро. — Освен този, у когото сега е рубинът, може да има и други, които биха искали да го притежават, и уверявам ви, приятелю, едва ли биха се спрели пред нещо.
— Не мисля, че трябва да се впускаме в подобни разсъждения — произнесе надуто Дезмънд. — Безполезно е.
— Аз обаче, подобно на политиците, обичам да разглеждам всички възможности — усмихна се белгиецът и изведнъж му пролича, че е чужденец.
Джезмънд го погледна със съмнение, но се овладя и спокойно попита:
— Е, да смятам ли, че въпросът е уреден, мосю Поаро? Ще отидете ли в „Кингс Лейси“?
— И как ще обясня присъствието си там? — заинтересува се той.
— Струва ми се, че лесно може да се уреди — усмихна се уверено събеседникът му. — Уверявам ви, че ще изглежда напълно естествено. Ще видите, че семейство Лейси са очарователни и мили хора.
— Не ме ли мамите за парното отопление?
— Не, не наистина — отвърна господин Джезмънд с лека досада в гласа. — Уверявам ви, че там ще намерите всички удобства.
— Tout confort modern1 — измърмори отнесено Поаро. — Eh bien2.
II.
Температурата в дългата всекидневна на „Кингс Лейси“ бе двайсет градуса и Поаро се чувстваше уютно. Беше се настанил удобно до една от големите колони на прозорците и разговаряше с госпожа Лейси. Дамата се занимаваше с ръкоделие. Но не бродираше върху коприна, нито пък плетеше дантела, а правеше нещо съвсем прозаично — подшиваше кърпи за съдове. Докато работеше, говореше с много мек и мелодичен глас, който Поаро намираше за особено очарователен.
— Надявам се, че празнуването на Коледа тук ще ви хареса, мосю Поаро. Нали разбирате, събираме се само в семеен кръг. Внучката и внукът ми, един негов приятел, Бриджет, която е най-голямата ми племенница, една братовчедка Даяна и Дейвид Уелин, един стар приятел. Както виждате, семейно тържество. Но Едуина Моркомб ми каза, че точно това сте искали да видите — празнуване на Коледа по стар обичай. Една доста старовремска Коледа. Едва ли някъде може да бъде по-старовремска, отколкото у нас. Знаете ли, съпругът ми се връща напълно в миналото. Иска всичко да бъде така, както си го спомня от дванайсетгодишен, когато е идвал през ваканциите. — Тя се усмихна като че ли на себе си и продължи: — Всичко е както едно време, коледната елха, чорапите с подаръци, супата от стриди и пуйката — всъщност две пуйки, едната варена, другата печена — и сливовия пудинг с късметите — пръстена, ергенското копче и всичко останало. За съжаление не можем да сложим вътре монета от шест пенса, защото тя вече не е от сребро. Но приготвяме едновремешните десерти — сливи по елзаски и карлсбадски, бадеми, стафиди, захаросани плодове и сироп с джинджифил. Мили Боже, сякаш изброявам списък от каталог!
— От думите ви огладнях, мадам.
— Предполагам, че утре всички ще имаме проблеми с храносмилането — усмихна се госпожа Лейси. — Като че ли в днешно време не сме свикнали да ядем толкова много, нали?
Отвън се чу глъчка и висок смях. Тя погледна през прозореца и каза:
— Не знам какво правят там. Май играят на нещо. Знаете ли, винаги съм се страхувала, че младите хора ще се отегчат тук. Но се оказва точно обратното. Синът ми и дъщеря ми, както и техните приятели, имаха свои представи за празнуването на Коледа. Смятаха, че цялата тази суматоха е глупост и че е по-добре да отидат някъде на хотел и да потанцуват. Но по-младото поколение намира празнуването на Коледа по стар обичай за много привлекателно. Освен това децата са винаги гладни, нали? — внесе практична нотка тя. — Изглежда, в училище ги държат гладни. Всички знаем, че в тази възраст едно дете изяжда толкова, колкото трима здрави мъже.