— Да лежиш в затвора днес, е смешна работа — продължи да се хвали Швейк, — няма насичане, няма испански ботуши. Имаме си легла, имаме си маса, пейка, не сме наблъскани като сардели, дават ни чорба, дават ни хляб, донасят ни и кана с вода, клозетът ни е под носа. Напредъкът личи във всяко отношение. Вярно, че мястото, дето ни разпитват, е малко далечко, през три коридора на по-горния етаж, но затова пък коридорите са чисти и оживени. Тук повели едного насам, там — другиго нататък, млади, стари, от мъжки и от женски пол. Радваш се, че поне не си сам. Всеки си върви спокойно по пътя и не го е страх, че в канцеларията може да му кажат: „И така на съвещанието ние решихме утре по ваш избор да бъдете насечен или изгорен.“ Сигурен съм, че в такъв случай изборът ще бъде много труден и че не един от нас в такъв момент просто ще се шашне. Да, да, днес положението се е променило в наша полза.
Тъкмо беше завършил защитата на модерния граждански затвор, когато надзирателят отвори вратата и извика:
— Швейк, облечи се и хайде на разпит.
— А бе то аз да се облека — отговори Швейк, — нямам нищо против, но ме е страх, че е станала някаква грешка, мене ме изгониха вече един път от разпит. И после, страх ме е да не се сърдят останалите господа тук, задето мене ме разпитват вече два пъти, а те още не са били на разпит тая вечер. Може да имат претенции хората.
— Мърдай по-скоро и не дрънкай — чу в отговор на джентълменската си проява Швейк.
Той отново се озова пред господина с престъпното изражение, който, без какъвто и да е увод, го попита твърдо и безапелационно:
— Признавате ли всичко?
Швейк впери добрите си сини очи в неумолимия човек и каза меко:
— Ако желаете да призная, ваша милост, ще си призная, това не може да ми навреди. Но ако кажете: „Швейк, недей признава нищо“ — аз ще отричам до последна капка кръв.
Строгият господин дописа нещо в книжата и като подаде на Швейк писалката, покани го да подпише.
И Швейк подписа донесението на Бретшнайдер, като добави следното:
„Всички гореизложени обвинения срещу мене отговарят на истината.
Йозеф Швейк“
Подписал вече, той се обърна към строгия господин:
— Има ли още нещо за подписване? Или да дойда утре сутринта?
— Сутринта ще ви откарат в Углавния съд — гласеше отговорът.
— В колко часа, ваша милост? Боже мой, дано само не се успя!
— Вън! — изрева днес за втори път гласът отвъд масата, пред която стоеше Швейк.
На връщане в новия си дом с решетки Швейк каза на стражаря, който го съпровождаше:
— Всичко върви като по мед и масло, много добре е организирано.
Едва се затвори вратата подир него и другарите му затворници го обсипаха с различни въпроси, на които Швейк отговори недвусмислено:
— Току-що признах, че съм убил ерцхерцога Фердинанд.
Шестимата мъже се свиха ужасени под въшливите си одеяла, само бошнакът рече:
— Добро дошли!
Като лягаше на походното легло, Швейк каза:
— Ей, че глупаво, задето няма будилник.
Заранта обаче го събудиха и без будилник и точно в шест часа го подкараха със „зеления Антон“28 към Областния углавен съд.
— Рано пиле рано пее — каза Швейк на спътниците си, когато „зеленият Антон“ излизаше през вратата на Дирекцията на полицията.
Швейк пред съдебните лекари
Чистите, приветливи стаички на Областния углавен съд направиха крайно благоприятно впечатление на Швейк: и белосаните стени, и черно боядисаните решетки, и дебелият господин Демартини, главен надзирател в предварителния арест, с виолетови нашивки и със също такъв кант на казионната си фуражка. Виолетовият цвят се употребява по предписание не само тук, но и при религиозните обреди на велика сряда и велики петък.
Повтаряше се славната история на римското владичество в Ерусалим. Затворниците биваха завеждани долу в партера и представяни на пилатовците от хиляда деветстотин и четиринадесета година. А съдиите-следователи, пилатовците на новото време, вместо честно да си умиват ръцете, изпращаха да им купуват мезе и пилзенска бира у Тайсиг и предаваха на държавната прокуратура все нови и нови обвинения.
Обикновено тук се губеше всяка логика и побеждаваше §, § душеше жертвите си, § простееше, § съскаше, § се смееше, § заплашваше, § убиваше и не прощаваше. Тук съдиите бяха жонгльори в законите, жреци на буквата от кодекса, палачи на обвиняемите, тигри от австрийската джунгла, които премерваха скока си върху обвиняемия според номера на параграфа.