12
Котка
Дебела котка на креват.
Тя сякаш сънища сънува
как мишки сладки за закуска
пак ще хруска. Или сметанка може би.
А може би препуска във съня си —
тъй горда, непокорна и сама —
из бойните полета
на своите праотци,
измършавели от борби.
Или насън в бърлогата си свита
се готви за вечерна плячка
от звяр или човешка плът.
Гигантският огромен лъв
е с нокти сякаш от метал,
и в кървавата паст
със зъби — цял кинжал.
А леопарда с тъмните петна
едва докосва топлата земя;
с грациозен скок
разкъсва свойта плячка,
там гдето лесовете
потъват в тъмнина.
Но те са толкова далечни —
и горди, и свободни.
А тя — опитомена,
дебела котка на креват,
изтръгната от своя свят,
за който спомените пази.
13
Невестата сянка28
Живееше нявга самотен човек,
избутваше ден подир ден,
от своето място не мръдна цял век,
от сянка човешка лишен.
Над него изпъчи се стар бухал
бял под ярката зимна луна,
погледна човека и го взе за умрял
на юнската светлина.
Яви се девойка във сива премяна,
искряща в сумрачната вечер,
поспря се, погледна го цяла засмяна —
в косите й вплетено цвете.
Той мигом се стресна от унеса свой,
разчупи магията зла,
девойката грабна, не й даде покой
и сянката й облада.
От тоз ден нататък лишена е тя
от собствена воля дори;
живее там долу, где няма зора,
ни нощи, нито пък дни.
И само когато от земната паст
надигнат се скрити неща,
във танц се извиват, изпадат в захлас
и сянката им е една.
14
Имането
Бе слънцето невръстно, че и луната млада,
и богове богатства пилееха в отрада:
по тучните поляни разливаха сребро,
а буйните реки запълваха с злато.
Не бе продънен Ада, ни бездната — копана,
и нямаше джуджета, ни драконска закана,
а само елфи стари с магически дела,
под хълми где живеят във мънички легла;
със песен те ковяха най-фини красоти
и на кралете свои изящните пари.
Отвърна се съдбата и песента им спря,
желязо я притисна, стомана я скова.
Забравиха душите усмивките да сложат,
богатството елфическо потъна в мрачно ложе,
накуп събра се злато и сребърни пари:
над Елфодом се тежка сянка извиси.
Едно джудже самотно във глуха пещера
живееше си скромно. Ръката му добра
бе сръчна и изкусна със клещите и чука —
работеше усърдно за радост и сполука;
монети той ковеше и пръстени от злато,
мечтаеше да стигне до кралските палати.
Но взорът замъгли се, ушите опустяха
и жълтата му кожа се сбръчка и повяхна;
отслабнаха ръцете и тихо, недочуто
на пода търколи се нов пръстен изумруден.
Земята потрепери, джуджето не разбра
как пред дома му горски се дракон озова
с лумтящ от ноздри пламък. Пожарът облада
и под, че и постеля, и влажната врата.
Загина той самотен във огъня без страх
и костите му стари превърнаха се в прах.
Под сивите скали самотен дракон стар
със огнени очи, излегнат като цар.
Не сеща радост вече, че младостта му мина,
че сбръчкан е от немощ и стар е за двамина,
самотен с свойто злато, събирано отдавна;
в сърце му всичко лед е и огън не припламва.
Под драконов търбух брилянти и пари
натъпкани са здраво — душа се весели:
той знае где е скривал най-дребната пара,
във мрачната постеля на своите крила.
Отпуснат в твърдо ложе, той мисли за крадци
и в блянове отплува чорба да си свари
от тънките им кости, кръвта им да изпие:
но в миг последен дъх — сърцето спря да бие.
Вън ризница прозвънна — той няма как да чуе.
Извика глас свиреп, подкани го — но всуе:
бе воин млад със меч, готов за битки славни,
на дракона извика имането да брани.
Младокът беше огън, зъбите му — фурия,
но нещо го прониза и той изпружи шия.
Живееше стар крал, на трон висок възкачен,
връз клечести колене брадата му се влачи;
устата му не глътва ни мръвка, нито вино,
ушите му не чуват; и само с мозък силен
той мисли си за скрина със украсен капак,
имането де крие и който в черен мрак
лежи си под земята. Съкровището свое
заключил е тоз крал със катинара троен.
вернуться
28
Според някои сведения е възможно това хобитово произведение да е свързано с предание, което не е разказано във „Властелина на пръстените“. — Бел.прев.