С кристална ризница връз кон,
със ножница от халцедон;
с връх сребърен по пълнолун
блести му пиката-харпун.
Стрелите си от малахит
размахва като сталактит
срещу вразите си коварни
и ги надвива в битки славни.
Той влезе в бой със Онемявците,
с Жужавците и Пчелокрилите;16
спечели Златна пита бляскава,
изду платна да се прибира
със кораб от цветя и слюда,
с воал най-фин за балдахин;
пое със песен и потруди се
доспехите си да изжули.
Поскита още малко рицаря
из острови далечни, скритички,
посрещан от трева до кръста.
Но най-подир той сложи кръста
и пътя славен към дома
пое. За спомен си взема
трофея славен да му спомня
за схватки и за боеве!
В скиталчества и бойна слава
той бе забравил дотогава —
бе все на път и все на крак.
Но ето, старият моряк
отново кораба си спретва,
че няма по-висока летва
от туй да си си все юнак,
и рицар, пътешественик
със вятъра понесъл се
и волен кат перо.
4
Принцеса Азйа17
В песни елфически пей се така:
Тъй е прекрасна тя —
принцесата Азйа,
в косата й златиста —
наниз от мъниста,
в ръчицата й прелестна
кърпа златовезана,
а нежното вратле краси
изящен накит от звезди.
От паяжина лека
с сияние най-меко
е финото палто.
А поясчето бяло
на тънката снага
е сякаш от роса.
Денем все заметната
с пелерина спретната
ниско над очи;
нощем тя сияе
като лунно паяче
в мрежа от звезди.
Пантофките й крехки
са сърмени и меки
и блясъчно вървят,
когато тя отива,
развяла златна грива,
да потанцува пак.
Щом малките крачета
погалят езерцето,
заспало под леда,
искрици се надигат
и светлината скриват
във вихърния танц.
Повдигнала глава
към ведри небеса,
тя призрачния бряг
огледа. След туй се завъртя
с наведена глава.
Отдолу изпълзя
малката принцеса Тйа —
прекрасна колкото Азйа.
Крачетата им се допряха!
Тйа бе досущ като Азйа —
и лека, и изящна;
но, странно — като че ли бе
надолу със главата.
А мъничката й коронка
потъваше незнайно где!
Искрящите очета
с огромен интерес
се взираха в Азйа:
О, що за чудо:
да виснеш на краче
всред звездното небе!
Само малките краченца
си намираха местенце,
гдето да се срещнат.
А къде ли е страната,
във която на земята
няма да се стъпва —
туй не може да се каже,
нито пък да се научи
от елфическия род.
И тъй все сама
принцеса една
на танци отива
с мъниста в косата,
със пояс красив,
с пантофчета крехки —
изящни и меки — танцува Азйа;
с изящни и меки
пантофчета крехки,
със пояс красив,
с мъниста в косата — танцува Тйа!
5
Човекът от Луната18 осъмна на Земята
В страноприемницата стара
под сивия обрулен хълм
сервират пиво толкоз гъсто,
та Гостът от Луната яви се вечер късно
да се напие като пън.
Конярят има странна котка,
тя на гъдулка петострунна
лъкът прокарва, без да спре,
сякаш кожуха си дере
във грейналата вечер лунна.
Ханджията пък има куче,
което вицове обича;
щом се устите поразвържат,
то слуша думите да свърже
и после да се смее тича.
Рогата крава там държат
като кралица горделива;
но музиката я размята
и тя започва да се мята
във танц, щом види тучна нива.
И, о!, чинии от сребро
със набор сребърни лъжици!
В тях във неделя се сервира,
а в събота със капка бира
ги лъскат две старици.
Човекът от Луната над чашката заляга,
котката подкара песента юнашката;
лъжица и чиния по масата танцуват,
кравата в полето тича и лудува,
а псето малко гони си опашката.
Конярят се обърна към странната си котка:
„Жребците бели от Луната
юздитесребърни ще скъсат от нетърпение;
айбията им пие си без никакво вълнение,
а скоро ще изгрее слънце над Земята!“
И котката почна хей-дидъл-хей-дидъл —
песен, що мъртвия в гроба обръща:
застърга, задращи, все повече бърза,
а барманът госта си силно разтърсва:
„Хей, три май минава!“ — и челото смръщи.
вернуться
17
Двете елфически принцеси Азйа и Тйа се споменават само тук. Всяка прилика с други лица и събития най-вероятно е случайна. — Бел.прев.
вернуться
18
Възможно е Човекът от Луната, който се споменава в някои предания, известни в Графството и Гондор, да е свързан с лунния пилот Тилион, поискал да докосне духа на огъня Ариен, но изгорен от него. — Бел.прев.