Приключенията на Том Бомбадил

Попитаха: „Где се загуби така?“
Той рече: „На чай бях поканен,
погача си хапнах, бисквитки. Сега
се чувствам напълно наяден.“
Отново въпрос: „И къде бе това?
Във Графството? Може би в Брее?“
Но Пери изгледа ги тъжно сега:
„Това не издавам на всеки.“

„Видях где е бил, рече Джак Всичко-знам,
съзрях го на път да поема
на Стария трол на гърба и оттам
комай към Далечното взел е.“
Тогаз всички хобита в паника съща
се втурнаха кой както може,
вървяха, дордето не зърнаха къща
на хълма най-кротко положена.

На Стария трол по вратата заблъскаха,
завикаха заедно всичките:
„Погачи, о, молим те, вкусни и лъскави,
за нас да омесиш ти искаме!“
„Вървете си всички, той силно извика,
не помня аз вас да съм канил.
В четвъртък е ден за погачи и пити,
и то за другари отбрани.

Вървете си вкъщи! Тук грешка е станала.
Домът ми е малък за всички;
бисквитите, сладкото, даже сметаната —
излапа ги той до трошичка!
А вази Лобелия, Кмете и Джак
не искам дори да поглеждам.
Изчезвайте! Зная аз кой ми е враг!
Единствено с Пери се срещам!“

А нашият Пери така напълня
от вкусни сладкиши, погачи;
едвам във сюртука си се побра
и май все по-трудно крачи.
Но всеки четвъртък отива на чай,
присяда полека на пода,
а Старият трол е отслабнал комай,
откакто е Пери тъй объл.

И както се пее във старата песен
от Пери излезе преславен хлебар;
от Брее та чак до Морето наесен
понесе се името му и на сладкар;
при все че не слагаше в своите теста
тъй щедро масло и сметана,
с каквито във всеки четвъртък сега
го черпеше тролът засмяно.