— Трябва да те помоля нещо. Трябва да знам…
— А, ето къде сте били — разнесе се глас откъм балконската врата. — Много зрелищно изпълнение, ако мога така да се изразя.
Те отскочиха един от друг. На вратата, с дълга димяща цигара между тънките кафяви пръсти — Теса не бе чула звука от отварянето на вратата — бе застанал Магнус Бейн.
— Нека позная — каза Магнус, изпускайки кълбо дим. Димът образува бяло облаче с формата на сърце, което се изкриви, докато се отдалечаваше, разширявайки се и извивайки се, така че сърцето вече не се различаваше. — Изпили сте онази лимонада?
Теса и Уил, застанали един до друг, се спогледаха. Теса бе тази, която се обади първа:
— Да. Нат ми я донесе.
— В нея имаше малко магически прах — каза Магнус. Бе целият в черно, без никакви други украшения, освен тези на ръцете му. Върху всеки от пръстите му имаше пръстен със скъпоценен камък с различен цвят; лимонено жълт цитрин, зелен нефрит, червен рубин, син топаз. — От този, който намалява задръжките и те кара да правиш неща — той деликатно се покашля, — които при други обстоятелства не би правил.
— О! — рече Уил. А след това пак: — О! — Гласът му бе тих. Той се обърна и се наведе над перилата. Теса почувства как започва да се изчервява.
— Gracious50, показвате доста голяма част от прелестите си — игриво каза Магнус, сочейки към нея със запалената си цигара. — Tout le monde sur le balcon51, както казват на френски — добави той, показвайки към огромната тераса пред себе си. — Още повече, че в момента наистина се намираме на балкон.
— Остави я на мира — каза Уил. Теса не можеше да види лицето му; бе навел главата си. — Тя не знаеше какво пие.
Теса скръсти ръце, но осъзна, че това още повече засилва проблема с деколтето и отново ги отпусна.
— Това е рокля на Джесамин, а тя е наполовина колкото мен — сопна се тя. — Никога не бих излязла в този вид при нормални обстоятелства.
Магнус повдигна вежди.
— Превърнала си се отново в себе си, значи? Кога започна действието на лимонадата?
Теса преглътна. Чувстваше се унизително, че я бяха сварили да се целува с Уил; че стоеше пред Магнус облечена така, че ако леля й я видеше, би паднала мъртва — въпреки че част от нея искаше Магнус да си тръгне и тя да продължи да целува Уил.
— Какво правите тук самият вие, ако мога да попитам? — нелюбезно се нахвърли тя върху него. — Откъде разбрахте, че сме тук?
— Имам си източници — каза Магнус, пускайки кълба дим. — Помислих си, че няма начин да не сте някъде наоколо. Партитата на Бенедикт Лайтууд се славят като опасно място. Когато чух, че сте тук…
— Достатъчно добре екипирани сме, за да се справим с опасността — каза Теса.
Погледът на Магнус се задържа върху деколтето й.
— Виждам — каза той. — Въоръжени до зъби, както мога да се уверя. — Изпушил цигарата си, той я метна през перилата на балкона. — Един от ратаите на Камила бил тук и познал Уил. Изпрати ми съобщение, но щом един от вас вече е бил разпознат, какво ви гарантира, че това няма да се случи отново? Време е да изчезвате оттук.
— Какво те е грижа дали ще си тръгнем или не? — беше Уил, все още свел глава, гласът му бе глух.
— Ти си ми длъжник — каза Магнус, гласът му бе суров. — Очаквам да си получа дълга.
Уил се обърна към него. Теса бе изненадана от изражението на лицето му. Изглеждаше зле и имаше измъчен вид.
— Трябваше да се сетя.
— Можеш да избираш приятелите си, но не и спасителя си — шеговито отбеляза Магнус. — Ще тръгваме ли най-после? Или предпочитате да останете тук, за да се възползвате от случая? Можете да продължите с целуването и след като се върнете в Института.
Уил се намръщи.
— Измъкни ни оттук.
Котешките очи на Магнус заблестяха. Той щракна с пръсти и върху тях внезапно се изсипа дъжд от синкави искри. Теса се напрегна, очаквайки те да изгорят кожата й, но усети само полъха на вятър край лицето си. Косата й се изправи, когато някаква странна енергия премина по нервите й. Чу задъханото дишане на Уил… и те се озоваха на една от каменните пътечки в градината, недалеч от изкуственото езеро, а огромната къща на Лайтууд, безмълвна и тъмна, се извисяваше над тях.