— И така до самата ни смърт — каза Уил, все така вперил поглед към местността, която бързо преминаваше пред погледа му.
— Няма да е необходимо Уил да измисля нова религия, за да се отърве от мен — каза Джем. — Скоро ще бъде свободен.
Уил го погледна остро, но Теса бе тази, която наруши мълчанието.
— Не говори така — смъмри го тя. — Все още съществува вероятност да бъде открито лечение. Не виждам причина да се губи надежда. — Тя почти се смали под погледа, който Уил й отправи — син, пламтящ и гневен.
Джем сякаш не го забеляза, когато отговори, спокойно и прямо:
— Не съм загубил надежда — каза той. — Само че надеждите ми са различни от твоите, Теса Грей.
Оттогава бяха минали часове. Часове, през които Теса дремеше, облегнала глава върху ръката си, а монотонният звук на колелата на влака, лъкатушещи по своя път, я унасяха още повече. Най-после се събуди, когато Джем нежно раздруса рамото й. Влакът изсвири пуфтейки и кондукторът извика името на гарата — Йорк. Слязоха на перона сред бъркотията от чанти, шапки и носачи. Навалицата бе почти толкова голяма, както и на Кингс Крос, а гарата имаше далеч по-впечатляващ покрив от стъкло и метал, извит във формата на дъга, през който се мержелееше сиво-черното небе.
Докъдето поглед стигаше, се простираха перони; Теса, Джем и Уил стояха на най-близкия до сградата на централния корпус, върху която огромни позлатени часовници показваха шест. Намираха се много по на север и небето бе започнало да потъмнява.
Точно когато застанаха под единия от часовниците, някакъв човек пристъпи към тях. Теса бе малко изненадана от внезапната му поява. Бе облечен с тежък плащ, на главата си носеше черна непромокаема шапка, а обувките му бяха като на стар моряк. Имаше бяла и дълга брада, а очите му бяха увенчани с дебели бели вежди. Той протегна ръка и я сложи върху рамото на Уил.
— Нефилиме? — каза той, гласът му бе дрезгав и в говора му се долавяше силен акцент. — Ти ли си това?
— Боже, господи — извика Уил и с театрален жест сложи ръка върху сърцето си. — „Това е старият моряк, той спря един от трима.“16
— Тук съм по поръчение на Алойзиъс Старкуедър. Вие ли сте тез младежи, за коит’ ме прати? Немам намерение да стърча тук цела нощ.
— Важна среща с албатрос17? — отвърна Уил. — Не ни карай да те задържаме.
— Това, което иска да каже моят луд приятел — каза Джем, — е, че наистина сме ловци на сенки от лондонския Институт. Изпраща ни Шарлот Брануел. А вие сте…?
— Готшъл — дрезгаво отвърна мъжът. — Семейството ми е на служба при ловците на сенки от близо три века. Но не съм виждал дос’га по-очарователно мумичи от туй тук — добави той и обърна очи към Теса. — Толкоз е очарователна, ник’га не съм виждал нещу пудобно.
— Тя е мунданка, която иска да се извиси — отвърна бързо Джем. — И скоро ще стане моя жена — той хвана покровителствено ръката на Теса и я обърна така, че Готшъл да види пръстена върху пръста й. — Съветът сметна, че ще е полезно за нея да види още един Институт, различен от лондонския.
— Знае ли за това господин Старкуедър? — попита Готшъл, а черните му очи горяха изпод периферията на шапката му.
— Не знам какво му е казала госпожа Брануел — отвърна Джем.
— Надявам се да му е казала — каза старият слуга, повдигайки вежди. — Щот ако въубще има чувек нъ светъ, койт’ да мрази изненадите, то това е Алойзиъс Старкуедър. На път съм да станъ просяк. Моля за извинение, госпожице.
Теса се засмя и се поклони, но стомахът й се преобърна. Тя погледна към Джем, а след това и към Уил, но и двамата изглеждаха напълно спокойни и се усмихваха. По всяка вероятност бяха свикнали на тези хитрини, помисли си тя, а тя не бе. Бе играла роли и преди, но не бе играла самата себе си, не и надявайки собственото си лице, а не това на някой друг. По някаква причина мисълта да излъже, без наличието на фалшива самоличност, зад която да се скрие, я ужасяваше. Надяваше се само, че Готшъл преувеличава, само че нещо — блясъкът в очите му, когато я погледна — й подсказваше, че това едва ли е така.
5
Сенки от миналото
17
Непреводима игра на думи — птицата албатрос е герой от поемата на Колридж, същевременно албатрос на английски означава и хронично болен пациент. — Бел.прев.