Потънала в мислите си, тя закъсня за тренировката; за щастие, когато пристигна, вратата бе отворена и в залата нямаше никого, освен Софи, която държеше дълъг нож и внимателно го изучаваше, както би изучавала парцал за прах, за да реши дали още можеше да бъде използван, или е дошло време да бъде изхвърлен.
Когато Теса влезе, тя вдигна очи.
— Мрачна сте като дъждовен уикенд, госпожице — каза тя с усмивка. — Всичко наред ли е? — наклони тя глава встрани, когато Теса кимна. — Заради господаря Уил ли е? Той и преди е изчезвал за ден-два. Ще се върне, не се страхувайте.
— Много мило, че го казваш, Софи, още повече, когато знам, че не го обичаш особено.
— Мислех, че това се отнася и за вас — каза Софи. — Или във всеки случай в последно време…
Теса задържа погледа си върху нея. Не бяха разговаряли за Уил от инцидента на покрива, помисли си тя, а и освен това Софи я бе предупредила за него, сравнявайки го с отровна змия. Преди Теса да успее да каже нещо, вратата се отвори и Гейбриъл и Гидеон Лайтууд влязоха в залата, следвани от Джем. Той намигна на Теса, преди да изчезне, затваряйки вратата след себе си.
Гидеон тръгна към Софи.
— Добър избор — отбеляза той, а в думите му можеше да се долови лека изненада.
Тя се изчерви от задоволство.
— Така — каза Гейбриъл, който някак си бе успял да се приближи към Теса откъм гърба й, без тя да го забележи. След като разгледа стойките с оръжията, наредени по продължение на стената, той изтегли един нож и й го подаде.
— Можете ли да усетите тежестта му?
Теса се опита да усети тежестта му, мъчейки се да си припомни какво й бе казал за това къде и как трябва да е балансиран върху дланта й.
— За какво мислите? — попита я Гейбриъл. Тя го погледна. От двамата братя той определено повече приличаше на баща си, с орловия си нос и отсянката на надменност в изражението си. Ъгълчетата на тънките му устни се повдигнаха. — Може би това, къде е Херондейл, ви притеснява твърде много и няма да сте в състояние да тренирате днес?
Теса едва не изтърва ножа.
— Моля?
— Чух ви да си говорите с госпожица Колинс, когато се качвах по стълбите. Изчезнал е значи? Не е за учудване, като се има предвид, че съвсем не мисля, че Уил Херондейл и чувството за отговорност могат да имат нещо общо помежду си.
Теса някак си успя да намести брадичката си. Въпреки че бе в конфликт с Уил, това че някой извън малкото семейство на Института го критикува, я раздразни.
— Случвало се е и преди, така че няма място за безпокойство — каза тя. — Уил е свободен дух. Но скоро ще се върне.
— Надявам се, че няма — отвърна Гейбриъл. — Надявам се, че е мъртъв.
Ръката на Теса стисна здраво ножа.
— Наистина ли го мислите? Какво толкова е сторил на сестра ви, че го мразите толкова?
— Защо не попитате него?
— Гейбриъл — гласът на Гидеон прозвуча остро. — Дали да не преминем към обучението и да спрем да си губим времето?
Гейбриъл хвърли гневен поглед към по-големия си брат, който спокойно бе застанал до Софи, но го послуша и прехвърли вниманието си от Уил към обучението. Днес щяха да тренират как да държат ножовете и сабите и как да балансират с тях, размахвайки ги във въздуха, така че остриетата им да не се накланят напред и ръкохватките им да не се изплъзват от ръцете им. Бе по-трудно, отколкото изглеждаше, а и днес Гейбриъл бе нетърпелив. Тя завидя на Софи, че я обучаваше Гидеон, който бе внимателен и последователен, независимо от навика си да говори на испански, когато Софи направеше нещо погрешно. „Ay Dios mio“26 казваше той, изтегляйки сабята от мястото, където се бе забила в пода. „Нека да опитаме това още веднъж.“
— Стойте изправена — нетърпеливо извика в този момент Гейбриъл на Теса. — Не така, изправена. Ето така. — И той й показа. Тя искаше да му изкрещи, че за разлика от него никога през живота си не е била обучавана как да стои и как да се движи; ловците на сенки бяха гъвкави по природа, докато тя нямаше тези способности.
— Хмм — каза само. — Бих искала да видя вас как се учите да седите или да стоите изправен с корсет, фуста и рокля с дълги поли, толкова подходящи за тренировки.
— Необходимо ли е? — попита Гидеон от другата страна на стаята.
— О, в името на Ангела! — простена Гейбриъл, хвана я за раменете и я обърна, така че тя се озова с гръб към него. След това обви ръце около нея, изправи гръбнака й и намести ножа в ръката й. Усещаше дишането му в тила си, потръпна, а после усети раздразнение. Бе я докоснал, въобразявайки си, че има право да го направи, без да поиска разрешение, както и защото си мислеше, че това ще вбеси Уил.