— Дявол да го вземе — отвърна Джесамин. — Да не би днес да е един от онези дни, когато всички напускаме вбесени? Защото просто нямам сили за такова нещо — и тя скри лице в ръцете си и затвори очи.
Хенри недоумяващо погледна към Уил, а след това и към Теса.
— Какво става? Какво направих не както трябва?
Теса въздъхна:
— Нищо лошо, Хенри. Само че Шарлот, както ми се струва, се надяваше да отидеш с нея.
— А защо тогава просто не ми го каза? — промълви Хенри с натъжен вид. Радостта му се бе изпарила. Може би не е трябвало да се жени за Шарлот, помисли си Теса, настроенията й са променливи като времето. Може би щеше да е по-щастлив, ако можеше като Архимед да чертае кръгове в пясъка.
— Защо жените никога не казват това, което мислят? — рече Уил. Погледът му се насочи към кухнята, където Бриджет разчистваше остатъците от закуската. Гласът й се понесе скръбно над трапезарията:
— Кълна се, че тази жена е била мародер и е продавала трагически балади край „Седемте циферблата“36 — каза Уил. — И ми се иска да не пее за отравяне точно след като сме се нахранили — хвърли той кос поглед към Теса. — Не трябва ли да тръгваш, за да си облечеш униформата? Няма ли да имате тренировка с онези откачалки, братята Лайтууд, тази сутрин?
— Ще имаме, но не е необходимо да се преобличам. Днес ще се упражняваме в хвърляне на ножове — каза Теса, изненадана, че е в състояние да води този спокоен и благовъзпитан диалог с него, след събитията миналата нощ. Носната кърпичка на Сирил с кръвта на Уил по нея все още бе в чекмеджето с дрехите й; тя си спомни топлината на устните му върху пръстите си и отмести поглед.
— Какъв късмет, че съм толкова добър в хвърлянето на ножове — изправи се Уил и протегна ръка към нея. — Да вървим; ще побъркам Гидеон и Гейбриъл, като дойда да гледам тренировката, а тази сутрин имам право да се възнаградя.
Уил се оказа прав. Присъствието му на тренировката вбеси Гейбриъл, докато Гидеон прие натрапничеството му с типичното за него спокойствие, с което се отнасяше към всичко. Уил седна на ниската дървена пейка до една от стените, ядейки ябълка, бе опънал дългите си крака напред и от време на време се провикваше, за да даде някакъв съвет, който Гидеон игнорираше, а Гейбриъл приемаше като удар в гърдите.
— Налага ли се той да присъства? — промърмори Гейбриъл към Теса, когато за втори път едва не изпусна ножа, докато й го подаваше. После сложи ръка върху рамото й, показвайки й мишената, в която трябваше да се цели — черна окръжност, начертана върху стената. Теса си помисли, че Гейбриъл би се зарадвал целта да е Уил. — Защо не му кажеш да си върви?
— А защо да го правя? — основателно го попита тя. — Уил ми е приятел, а ти си някой, когото дори не харесвам особено.
После хвърли ножа. Той се заби около метър встрани от целта, ниско в стената, недалеч от пода.
— Не балансира добре ножа. И какво имаш предвид, като казваш, че не ме харесваш? — попита Гейбриъл, подавайки й почти автоматично друг нож, но в погледа му се четеше недоумение.
— Ами това — отвърна Теса, — че се държиш с неприязън към мен. Всъщност се държиш с неприязън към всички нас.
— Не е така — отвърна Гейбриъл и посочи към Уил. — Мразя само него.
— Не може да бъде — каза Уил и отново отхапа от ябълката си. — Сигурно е така, защото изглеждам по-добре от теб.
— Млъкнете и двамата — извика Гидеон от другия край на залата. — Трябва да работим, а не да се джавкаме за някакви дреболии в миналото.
— Дреболии ли? — изръмжа Гейбриъл. — Той ми счупи ръката.
Уил отново отхапа от ябълката.
— Просто не мога да повярвам, че все още ми се сърдиш за това.
Теса хвърли ножа. Този път с по-голям успех. Той се заби във вътрешността на кръга, въпреки че не уцели точно центъра. Гейбриъл се огледа за друг нож и когато не видя такъв, изсумтя ядосано:
— Когато ние поемем ръководството на Института — каза той достатъчно високо, за да го чуе и Уил, — тази тренировъчна зала ще бъде оборудвана значително по-добре.
Теса го погледна гневно.
— Не е за учудване, че не те харесвам, нали?
Красивото лице на Гейбриъл се изкриви в презрителна гримаса.
— Не разбирам какво общо има това с теб, малка магьоснице; този Институт не е твой дом. Ти не си част от него. Можеш да бъдеш сигурна, че ако го управляваше моето семейство, ти нямаше да си тук; щяхме да намерим по-добро приложение за… таланта ти. Нещо, което да те направи богата. Щеше да живееш, където си поискаш. Колкото до Шарлот, тя може да управлява Института в Йорк, където вредата от нея ще е значително по-малка.
36
Известно кръстовище в Западен Лондон, на което се пресичат седем улици. В центъра му се издига колона с шест циферблата на слънчеви часовници, а колоната служи за стрелка на седмия циферблат. — Бел.прев.