— Когато баща ми ми каза, че трябва да се върна от Мадрид — каза той, — нямах никакво желание да го направя. Никога не съм се чувствал щастлив в Лондон. Домът ни е едно злочесто място, откакто умря майка ми.
Софи само го гледаше. Размишляваше, без да пророни дума. Той бе ловец на сенки и джентълмен при това, а сега сякаш възнамеряваше да й разкрие душата си. Дори и Джем, с цялата си доброта и деликатност, не би го направил.
— Когато чух за тези уроци, си помислих, че ще е жалко за изгубеното време. Представях си две ужасно глупави момичета, които не се интересуват от никакво обучение. Но това не се отнася нито за госпожица Грей, нито за вас. Трябва да знаете, че вече съм обучавал млади ловци на сенки в Мадрид. И сред тях имаше доста, които нямаха природните заложби, които имате вие. Вие сте много добра ученичка и за мен е удоволствие да ви обучавам.
Софи се изчерви ужасно.
— Не говорите сериозно.
— Говоря напълно сериозно. Бях приятно изненадан, когато дойдох първия път и това продължи всеки път, когато идвах тук. Открих, че с нетърпение очаквам часовете за тренировка. Всъщност, ако трябва да съм честен, откакто съм се върнал в Лондон, всичко ми е противно, с изключение на часовете, прекарани с вас.
— Но вие казвате „ay Dios mio“ всеки път, когато изтърва камата си…
Той се засмя. Лицето му засия и се промени. Софи се взря в него. Той не бе красив като Джем, но бе много привлекателен, особено когато се усмихваше. Усмивката му докосна сърцето й и то заби по-бързо. Той е ловец на сенки, помисли си тя. И джентълмен при това. Не трябва да си мислиш за него. Спри. Но не можеше да спре, още повече, че той бе в състояние да я накара да забрави за Джем. Въпреки че се чувстваше сигурна с Джем, с Гидеон усещаше някаква възбуда, като мълния, която преминава през вените й, и я поразява. И въпреки това не искаше усещането да я напуска.
— Говоря испански, когато съм в добро настроение — каза той. — Би трябвало вече да сте го забелязали.
— Значи не сте били отегчен от несръчността ми толкова много, че чак да ви се прииска да се хвърлите от покрива?
— Нищо подобно. — Той се наведе по-близо до нея. Очите му бяха сиво-зелени като морето по време на буря. — Софи, може ли да ви помоля нещо?
Знаеше, че трябва да го поправи и да го помоли да я нарича госпожица Колинс, но не го направи.
— Мен ли? Да.
— Каквото и да стане с тези уроци, може ли да ви видя пак?
Уил се бе изправил на крака, но Улси Скот все още изучаваше Теса, сложил ръка под брадичката си, сякаш гледаше експонат в природонаучен музей. Той изобщо не изглеждаше така, както Теса си бе представяла, че може да изглежда водачът на глутницата на върколаците. По всяка вероятност бе малко над двайсетте, висок и ужасно слаб, с руса коса, стигаща до раменете. Бе облечен с кадифено сако, бричове до коленете и дълъг кашмирен шал с пейсли десен40. Тъмен монокъл закриваше бледозеленото му око. Приличаше на рисунките, които бе виждала в „Пънч“, на тези, които наричаха себе си „естети“.
— Възхитително — каза той накрая. — Шарлот, настоявам те да останат, докато разговаряме. Каква очарователна двойка са. Виж само как тъмната му коса подчертава бледата й кожа.
— Благодаря — отвърна Теса, а гласът й прозвуча няколко октави по-високо, отколкото обикновено. — Господин Скот, много сте мил, но между мен и Уил няма нищо. Не знам какво сте чули…
— Нищо! — заяви той, настанявайки се върху един стол и увивайки шала около врата си. — Абсолютно нищо, уверявам ви, само че изчервяването ви опровергава думите ви. А сега, елате насам и седнете. Не е необходимо да се притеснявате от мен. Шарлот, кажи да донесат чай, моля те. Ужасно съм жаден.
Теса погледна към Шарлот, която сви рамене, сякаш искаше да каже, че нищо не може да се направи. Теса отново бавно седна. Уил също седна. Тя не поглеждаше към него; а и как би могла, когато Улси Скот им се хилеше, сякаш знаеше нещо, което тя не знаеше.
— А къде е младият господин Карстерс? — попита той. — Възхитително момче. Цветът му е толкова интересен. И е толкова талантлив цигулар. Аз, разбира се, съм слушал самия Гарсен41 в Парижката опера, а след него всичко ти се струва като въглищен прах, раздиращ тъпанчето на ухото ти. Колко жалко, че е болен.
Шарлот, която бе пресякла стаята, за да позвъни на Бриджет, се върна и седна, събирайки полите на роклята си.
— Всъщност точно за това исках да говоря с вас.
— О, не, не — незнайно откъде той бе извадил майоликова кутия42, с която махна към Шарлот. — Никакви сериозни разговори, преди да съм получил чая си и преди да запуша, моля те. Египетска пура? — той й поднесе кутията. — Тези са най-фините, които могат да се намерят.
40
Изящен десен с мотив на малки цветя, групирани във форма, наподобяваща индийски шишарки, и разположени на различни места върху повърхността на плата. Първоначално е използван в Индия при печатането на кашмирени шалове в червено и черно. Наименованието му произлиза от името на шотландския град Пейсли, където са се произвеждали платове, подобни на индийските. — Бел.прев.
42
Майолика — разновидност на керамиката. Изделията от майолика се произвеждат от естествено оцветена лекотопима глина и се декорират с калаена глазура. — Бел.прев.