Нат се засмя снизходително.
— Не е само сграда, глупачето ми. Това е позиция. Ръководителят на лондонския Институт е един от най-влиятелните ловци на сенки в Англия, а Магистърът дърпа конците на Бенедикт, все едно е марионетка. С негова помощ той ще съсипе Съвета отвътре, докато армията му от автоматони ще го съсипе отвън — той умело се завъртя, както го изискваше танцът; само това, че бе танцувала много пъти с Нат, помогна на Теса да се задържи на крака и да не падне, толкова бе шокирана. — Освен това не е съвсем вярно, че Институтът няма никаква стойност. Достъпът до Голямата библиотека сам по себе си ще е огромно преимущество за Магистъра. Без да броим оръжейната…
— Ами Теса — тя снижи гласа си, за да не потрепери.
— Теса ли?
— Сестра ти. Магистърът все още я иска, нали?
Нат за първи път я погледна с недоумение.
— Това вече не ни касае, Джесамин — каза той. — Теса ще бъде арестувана за нелегално притежание на принадлежности за черна магия и ще бъде изпратена в Града на тишината. Бенедикт ще я изведе оттам и ще я предаде на Магистъра. Това е част от сделката, която сключиха, но какво ще получи Бенедикт, още не ми е много ясно. Трябва да е нещо важно, иначе едва ли щеше да се реши да участва.
Арестувана? За притежание на принадлежности за черна магия? Зави й се свят.
Ръката на Нат се плъзна около тила й. Бе облечена в ръкавица, но Теса не можеше да се освободи от усещането, че до кожата й се докосва нещо хлъзгаво.
— Малката ми Джеси — промърмори той. — Държиш се така, сякаш си забравила за участието си в това. Трябваше да скриеш Бялата книга в стаята на сестра ми, както те бяхме помолили. Направи го, нали?
— О, разбира се. Само се шегувах, Нат.
— Доброто ми момиче. — Той се наведе по-близо. Определено се канеше да я целуне. Това бе твърде неуместно, но всъщност нищо на това място не би могло да се определи като уместно. Напълно ужасена, Теса изрече:
— Нат, вие ми се свят и имам чувството, че ще припадна. Предполагам, че е от горещината. Ще ми донесеш ли лимонада?
Той я изгледа, устата му се изопна от едва сдържана досада, но Теса знаеше, че няма да й откаже. Никой джентълмен не би го направил. Той изправи рамене, изтупа маншетите си и се усмихна.
— Разбира се — каза и се поклони. — Но първо ще те заведа да седнеш.
Тя се опита да протестира, но ръката му вече бе зад лакътя й и я побутваше към едно от креслата, наредени край стената. Настани я в едно от тях и изчезна в тълпата. Теса го гледаше как се отдалечава, треперейки цялата. Черна магия. Повдигаше й се и бе ядосана. Искаше да удари брат си, да го раздруса, така че да й каже и останалата част от истината, но знаеше, че не бива.
— Вие сигурно сте Теса Грей — изрече мек глас зад гърба й. — Изглеждате точно като майка си.
Теса едва не излезе от кожата си. До нея бе застанала висока и слаба жена с дълга, разпусната коса с цвят на лавандула. Кожата й бе бледосиня, а дългата й свободна рокля бе от воал и тюл. Краката й бяха боси, а между пръстите си имаше тънки, подобни на паяжина нишки, с по-тъмносин цвят от този на кожата й. Ужасена, Теса вдигна ръце към лицето си — беше ли изгубила маскировката си? — но синята жена се засмя.
— Не исках да те изплаша, малката ми. На мястото си е. Просто аз мога да виждам през нея. Всичко това — тя посочи неопределено към русата коса на Теса, бялата й рокля и перлите — е като изпарение на облак, а ти си небето под него. Майка ти имаше същите очи, сиви в някои моменти и сини в други.
Теса най-после можа да проговори:
— Коя си ти?
— О, ние не обичаме да издаваме имената си, можеш да ме наричаш, както си искаш. И да ми дадеш някое красиво име. Майка ти ме наричаше Хиацинта.
— Синьото цвете — едва се отрони от устата на Теса. — Откъде познаваш майка ми? Не изглеждаш по-възрастна от мен…
— Ние не остаряваме и не умираме, за разлика от вас. Но ти си щастливка! Надявам се, че оценяваш услугата, която ти е оказана.
Теса поклати глава недоумяващо.
— Услуга ли? Каква услуга? За Мортмейн ли говориш? Знаеш ли каква съм?
— А ти знаеш ли аз каква съм?
Теса си спомни за Кодекса.
— Фея — предположи тя.
— А знаеш ли какво е сменено дете?
Теса поклати глава.
— Понякога — довери й Хиацинта, като заговори почти шепнешком, — когато кръвта ни стане слаба и рядка, ние се прокрадваме в дома на някое човешко семейство и взимаме най-здравото, най-хубавото и пълничко дете и бързо го подменяме с някой от нас, който крее. И докато човешкото дете расте здраво и силно при нас, семейството му се нагърбва с бремето да се грижи за едно умиращо създание, с фобия към студено желязо49. Така укрепваме потеклото си…
49
В много фолклорни източници за защита от злонамереността на феите се споменават средства като студено желязо, офика или билки. — Бел.прев.