Гейбриъл хвърли бърз поглед на Сесили, за да види дали не се е уплашила, но не видя нищо такова. Всъщност девойката изглеждаше по-скоро подразнена и се насочи към дъното на магазина с такава решителна стъпка, че малките цветя върху шапката й подскачаха. Младежът поклати глава.
Настигна я тъкмо когато тя стовари облечената си в ръкавица ръка върху месинговия звънец на тезгяха, от което той се раздрънча настойчиво.
— Ехо? Има ли някой?
— Точно пред вас, госпожице — долетя сприхав глас някъде отляво и отдолу.
Двамата се надвесиха над тезгяха. Точно под ръба му се виждаше темето на дребен човек. Не, не точно човек, помисли си Гейбриъл, когато погледът му проникна през магическия прах, а сатир. Беше облечен в жилетка и панталони, но не и риза. Имаше копита и извити рога като на козел, както и грижливо подстригана брада, заострена челюст и жълти кози очи с квадратни зеници, полускрити зад чифт очила.
— Мили боже — рече Сесили. — Вие трябва да сте господин Салоус.
— Нефилими — мрачно отбеляза собственикът на магазина. — Ненавиждам нефилими.
— Хм… — изсумтя момичето. — И аз съм очарована да се запознаем.
Гейбриъл почувства, че е време да се намеси.
— Как разбрахте, че сме ловци на сенки? — сопна се той.
Салоус повдигна вежди.
— Знаците ви, господине, се виждат съвсем ясно по врата и ръцете ви — отвърна той, сякаш говореше на малко дете. — А що се отнася до девойчето, тя досущ прилича на брат си.
— Откъде познавате брат ми? — попита Сесили, повишавайки глас.
— Тук не идват мнозина като вас. И когато го сторят, няма как да не забележим. Преди около два месеца брат ви Уил честичко наминаваше насам, изпълнявайки поръчки на онзи магьосник, Магнус Бейн. Ходеше и в „Черепите и костите“ и досаждаше на Старата Мол. Уил Херондейл е добре известен в Долния свят, макар че общо взето успява да не се забърква в неприятности.
— Да не повярва човек — промърмори Гейбриъл и Сесили го изгледа намръщено.
— Тук сме от името на Шарлот Брануел — заяви тя. — Ръководител на Института в Лондон.
Сатирът махна с ръка.
— Слабо ме вълнува йерархията на ловците на сенки. Никой от елфическата раса не се интересува от тях. Просто ми кажете какво искате и ще ви предложа добра цена.
Гейбриъл разгърна листчето, което му беше дал Магнус.
— Оцет „Четиримата крадци“23, корен от прилепова глава, беладона, ангелика, лист от дамяна, стрити на прах люспи от русалка и шест гвоздея от ковчега на девица.
— Е — рече Салоус, — това не са неща, които се търсят особено тук. Ще трябва да погледна отзад.
— Е, ако тези неща не се търсят, какво тогава се търси? — Гейбриъл започваше да губи търпение. — Не е като да се намираме в цветарски магазин.
— Господин Лайтууд — сгълча го тихичко Сесили… ала очевидно не достатъчно тихо, защото сатирът я чу и очилата подскочиха на носа му.
— Господин Лайтууд? Синът на Бенедикт Лайтууд?
Гейбриъл почувства как бузите му пламват. Не беше разговарял с почти никого за баща си от неговата смърт насам… ако онова нещо, което бе умряло в италианската градина изобщо можеше да се нарече баща му. Някога бяха той и семейството му срещу целия свят, семейство Лайтууд над всичко друго, ала сега… сега в името Лайтууд имаше толкова срам, колкото някога — гордост и Гейбриъл не знаеше как да говори за него.
— Да — рече той най-сетне. — Аз съм синът на Бенедикт Лайтууд.
— Прекрасно. Тук имам няколко от поръчките на баща ти. Вече бях започнал да се чудя дали изобщо ще дойде да си ги вземе. — Сатирът започна да ровичка отзад, а Гейбриъл се зае да разглежда стената. По нея висяха пейзажи и карти, но когато се вгледа по-внимателно, видя, че изобразените по тях места не са му познати. Е, разбира се, тук беше и Идрис, с гората Брослинд и Аликанте на своя хълм, ала друга от картите изобразяваше континент, който той никога не бе виждал… а пък това дали не беше Сребърно море? Трънливите планини? Коя страна имаше лилаво небе?
— Гейбриъл — тихичко се обади Сесили до него. За първи път го наричаше с малкото му име и той тъкмо обръщаше глава към нея, когато Салоус се появи от задната част на магазина. В едната си ръка носеше вързан пакет, който подаде на младежа. Беше доста издут — очевидно съдържаше бутилките със съставките за Магнус. В другата си ръка сатирът стискаше наръч листове, които сложи на тезгяха.
— Поръчката на баща ти — заяви, подсмихвайки се мазно.
Гейбриъл сведе очи към листовете… и челюстта му увисна от ужас.
23
Оцет, смесен с билки или чесън, за който се вярвало, че предпазва от чума; мексиканско растение. — Бел.прев.