Междувременно досадата на управлението била оставена основно на Малкия съвет на краля и на неговата Ръка. Сър Ото Хайтауър останал на тази длъжност, служейки на внука, така както служел на бащата. Той бил способен човек, това признавали всички, макар много да го считали за горд, безцеремонен и надменен. Колкото по-дълго служел сър Ото, толкова по-властен ставал, казвали. И много велики лордове и принцове започнали да се възмущават от държанието му и да завиждат на достъпа му до Железния трон.
Най-големият от съперниците му бил нашият принц-ренегат: Демън Таргариен, амбициозният, буен, по-малък брат на краля.
Колкото очарователен, толкова и избухлив, принц Демън спечелил рицарските си шпори на шестнадесет, а сам Стария крал му бил връчил Тъмна сестра като признание за неговата храброст. Макар да се оженил за господарката на Рунстоун през 97 година сл.З.Е., по време на царуването на Стария крал, бракът не бил успешен. Принц Демън намирал Долината на Арин за скучна („В Долината мъжете чукат овце“, пишел той. „Не може да ги вините, овцете им са по-красиви от жените им.“), и скоро започнал да изпитва неприязън към своята лейди съпруга, която той наричал „моята бронзова кучка“, заради бронзовите доспехи изписани с руни, които лордовете Ройс носели.
По време на възцаряването на брат му на Железния трон, принцът подал молба за разтрогване на брака си. Визерис му отказал, но позволил на Демън да се върне в двора, където да участва в Малкия съвет, служейки като надзорник на хазната от 103–104 и като юстициар1 в продължение на половин година през 104.
Управлението обаче отегчавало този войнствен принц. Нещата тръгнали по-добре, когато крал Визерис го направил командир на Градската стража. Намирайки стражите лошо въоръжени и облечени в остатъци и парцали, Демън въоръжил всеки мъж с кама, къс меч и тояга, облякъл ги в черни плетени ризници (с нагръдници за офицерите) и им дал дълги златисти плащове, които те можели да носят с гордост. Оттогава мъжете от Градската стража станали известни като Златните плащове.
Принц Демън жадно се захванал с делата на Златните плащове и често обикалял уличките на Кралски чертог с хората си. В това, че въвел повече ред в града никой не можел да се съмнява, но наказанията му били зверски. Той намирал удоволствие в отрязването на ръцете на джебчиите, кастрирането на изнасилвачите и отсичането на носовете на крадците. През първата си година като командир бил убил трима мъже при улични свади. Не след дълго принцът станал добре известен във всички мрачни места на Кралски чертог. Той бил станал обичайна гледка в кръчмите (където пиел безплатно) и в комарджийските ями (откъдето винаги излизал с повече монети, отколкото имал на влизане). Макар да бил изпробвал безброй курви в градските бордеи и се говорело, че има особена слабост към дефлорирането на девици, известна лисенска танцьорка скоро станала негова фаворитка. Тя носела името Мисария, макар нейните съперници и врагове да я наричали Мизерия, Белият червей.
Тъй като крал Визерис нямал жив син, Демън считал себе си за законния наследник на Железния трон и поискал титлата принц на Драконов камък, която Негово величество отказал да му даде… но в края на 105 година сл.З.Е., той бил известен сред приятелите си като Принцът на града, а сред простолюдието като лорд на Квартала на бълхите. Макар кралят да не желаел Демън да го наследи, той оставал благосклонен към по-малкия си брат и бързо му прощавал множеството престъпления.
Принцеса Ренира също била влюбена в своя чичо, а Демън бил винаги внимателен към нея. Всеки път, когато прекосявал Тясното море с дракона си, й донасял екзотични подаръци при завръщането си. Крал Визерис не бил обяздвал друг дракон след смъртта на Балерион, нито имал вкус към турнирите, ловът или фехтовката, докато принц Демън се бил отличил в тези сфери и изглеждало, че бил всичко, което брат му не бил: жилав и безмилостен, прославен воин, елегантен, дързък, повече от опасен.
Въпреки, че корените на враждата им са предмет на спорове, всички са съгласни, че сър Ото Хайтауър, кралската Ръка изпитвал голяма неприязън към брата на краля. (Кралският шут Гъбарко твърди, че кавгата започнала, когато принц Демън лишил от девственост младата дъщеря на сър Ото — Алисънт, бъдещата кралица, но тези непристойни приказки не са подкрепени от друг източник). Сър Ото бил този, който убедил Визерис да свали принц Демън от поста надзорник на хазната, а после и от поста юстициар — действия, за които скоро щял да съжали. Като командир на Градската стража, с две хиляди мъже под негово командване, Демън бил по-могъщ от всякога.
1
Кралски чиновник в средновековна Англия и други феодални държави, назначаван от краля за изпълнение на съдебни и административни функции в неговите владения. Терминът „юстициар“ произлиза от латинското justiciarius или justitiarius, означаващо „човек на справедливостта“. — Б.ред.