„В никакъв случай не трябва да се позволява на принц Демън да се възкачи на Железния трон“, пишел Ръката на своя брат, лорда на Староград. „Той би бил втори Мегор Жестокия, или още по-лош“. Именно сър Ото бил пожелал (тогава) принцеса Ренира да наследи баща си. „По-добре Радостта на кралството, отколкото лорда на Квартала на бълхите.“ — написал той. И не бил единственият на това мнение. Но неговите поддръжници се сблъскали с огромно препятствие. Ако бил следван прецедента създаден от Великия съвет от 101, правото на мъжа надделявало над правото на жената. Поради липсата на законороден син, братът на краля бил преди дъщерята на краля в реда за наследяване, както Бейлон наследил трона преди Ренис през 92 година сл.З.Е.
Относно мнението на самия крал, всички хронисти ще се съгласят, че крал Визерис мразел раздорите. Макар да не бил сляп за недостатъците на брат си, той пазел скъпи спомени за свободомислещото момче с приключенски дух, което някога бил Демън. Дъщеря му била радостта на живота му, но братът си е брат. Отново и отново той се опитвал да помири принц Демън и сър Ото, но враждата между двамата винаги тлеела зад фалшивите им дворцови усмивки. Притиснат от обстоятелствата, крал Визерис могъл само да изкаже увереността си, че неговата съпруга ще го дари скоро със син. И през 105 година сл.З.Е., той обявил пред двора и Малкия съвет, че кралица Емма носи отново дете.
През същата тази съдбовна година, сър Кристън Коул бил назначен в Кралската гвардия, за да запълни мястото, оставено след смъртта на легендарния сър Риам Редвин. Роден като син на стюард на служба при лорд Дондарион от Черен пристан, сър Кристън бил красив млад рицар на двадесет и три години. За пръв път привлякъл вниманието на двора, когато победил в мелето, проведено в Девичи извор в чест на възцаряването на крал Визерис. В последния момент на битката, сър Кристън избил с утринната си звезда2 Тъмна сестра от ръката на принц Демън, което зарадвало Негово величество, но разгневило принца. След това връчил на седемгодишната принцеса Ренира венеца на победителя и я помолил да носи нейния знак на благосклонност в двубоите. Поред победил принц Демън още веднъж и свалил от конете знаменитите близнаци Каргил — сър Арик и сър Ерик от Кралската гвардия, преди да бъде победен от лорд Лимънд Малистър.
Със светлозелените си очи, с черната си като въглен коса и ненатрапчивото си обаяние, Коул скоро се превърнал в любимец на всички дами в двора… и не на последно място сред тях била самата Ренира Таргариен. Тя била толкова поразена от чара на мъжа, когото наричала „моят бял рицар“, че помолила баща си да назначи сър Коул за неин заклет щит и пазител. Негово величество задоволил тази й прищявка, както бил задоволявал много други. Оттогава сър Кристън винаги носел знака на принцесата на турнирите и бил неотлъчно до нея по пирове и веселия.
Малко след като сър Кристън сложил белия плащ на раменете си, крал Визерис поканил Лионел Стронг, лорд на Харънхъл, да се присъедини към Малкия съвет като юстициар. Лорд Стронг бил едър мъж, плещест и плешив и имал завидна репутация като боец. Тези, които не го познавали, често го смятали за скот, бъркайки неговото мълчание и бавната му реч с глупост. Но това било далеч от истината. Лорд Лионел бил учил в Цитаделата като млад и бил изковал шест халки от веригата си, преди да реши, че майстерският живот не му приляга. Бил грамотен и образован, със задълбочени познания върху законите на Седемте кралства. Три пъти женен и три пъти останал вдовец, лордът на Харънхъл довел със себе си в двореца две девици — негови дъщери и двама сина. Момичетата станали камериерки на принцеса Ренира, а най-големият брат — сър Харвин Стронг, наричан още Кокалотрошача, станал капитан на Златните плащове. По-малкото момче, Ларис Кривото стъпало, се присъединил към доверениците на краля.
Такава била ситуацията в Кралски чертог в края на 105 година сл.З.Е., когато кралица Емма била отведена до ложето си в Стегата на Мегор и умряла по време на раждането на сина, когото Визерис Таргариен така дълго желаел. Момчето (кръстено Бейлон — на бащата на краля) я надживяло само с ден, оставяйки краля и двора съкрушени… с изключение може би на принц Демън, който бил видян в един бардак на Улицата на Коприната, да подхвърля пияни шегички за „наследника за един ден“ на своите благородни приятели. Когато вестта за това достигнала до краля (според легендата това била разказала курвата, която седяла в скута на Демън него ден, но доказателствата сочат, че всъщност бил един от неговите другари по чашка — търсещ повишение капитан от Златните плащове), Визерис бил вбесен. На Негово величество най-накрая му било втръснало от неблагодарния му брат и неговите амбиции.