Щом приключих с приготвянето на лековете, седнах пред малкото си писалище и започнах да описвам онова, което знаех. Взех един лист от скъпия велен, който Изабела ползваше за писмата си, и записах върху него всичко, което бях видяла, чула и върху което бях разсъждавала.
Според великата Тротула49 фундаменталният силогизъм в медицината е, че ако човешкото тяло беше съвършено, сетивата ни щяха да бъдат много по-развити. Обонянието ни например щеше да е силно като у кучетата, а зрението ни — остро като у котките. Човешкото тяло обаче не е съвършено и затова се налага лекарите да следят симптомите му, като се започне от двайсет и деветте признака за болест, които могат да се проявят в урината, та се стигне до петте признака, които възвестяват приближаването на смъртта. Всъщност, разкриването на убийство и диагностицирането на заболяване имат много общо помежду си. И така, аз реших, че е време да опиша симптомите, които бях забелязала, и да ги проуча внимателно.
Primo: Клането в Дяволската дупка несъмнено беше дело на нокталиите, но кой им беше казал, че групата тамплиери, която току-що беше пристигнала от Шотландия, ще бъде там по това време? Джефри Ланъркост, който беше чул за това от брат си? Или пък някой друг, който също беше узнал за срещата? Но кой можеше да е този друг?
Secundo: Ланъркост. Той беше свалил портупея си и се беше качил в камбанарията. Защо? С кого се беше срещнал? Ако се беше срещнал с убиеца си, как нападателят му беше успял да надвие един млад и силен воин? Възможно ли беше нападателите му да са били повече? И защо срещата им се беше състояла на това място?
Tertio: Лейгрейв. Въпреки онова, което беше сполетяло приятеля му в камбанарията, той също се беше качил там. Защо? И защо на свой ред беше свалил портупея си? Явно той също се беше чувствал в безопасност като Ланъркост. И пак — млад и силен воин… Беше ли застанал Лейгрейв на перваза на прозореца и ако да — защо? Принудили ли го бяха? Сам ли беше скочил, или някой го беше бутнал? Огнярчето от фурната обаче не го беше чуло да пищи — според думите му тялото на Лейгрейв просто паднало като камък.
Quarto: Защо убиецът се беше спрял точно на църковната камбанария — това мръсно и тясно помещение с онези застрашително полюляващи се камбани? Аз също бях изложена на опасност там. Кой ме беше видял да се качвам горе? И кой беше дръпнал въжетата на камбаните? Юсибиъс — на шега, или убиецът, за да ми навреди?
Quinto: Юсибиъс. Защо беше убит той? Някой го беше проследил в костницата и му беше разбил черепа, затваряйки бъбривата му уста завинаги. Защо? Какво толкова е знаел послушникът?
Sexto: Загадъчното послание до аквилите, в което се казваше, че Гавестън затъвал все по-дълбоко. Очевидно авторът предупреждаваше орлетата на Питър, че с господаря им е свършено. Дали убиецът наказваше самите аквили, или пък се целеше в Гавестън и просто се опитваше да отслаби защитата му? В такъв случай, кога щеше да се прицели към самия фаворит?
Septimo: Тримата Бомон. Копчето върху парчето плат сочеше, че те може да са замесени в смъртта на Юсибиъс. Но защо? И за какво си бяха говорили с Ланъркост в ябълковата градина?
Octavo: Изабела и нейното отчуждено държание. Какво замисляше кралицата?
Nono: Едуард и Гавестън, хванати в капан от настъпващите към Йорк графове. Какво можеха да сторят кралят и фаворитът му и какво щеше да стане, ако попаднеха в ръцете на графовете?