Междувременно кралицата почти не общуваше с мен, като изключим онзи път, когато ме повика, за да ме разпита за Тайнмаут, нокталиите и смъртта на аквилите. В последния ден от април обаче тя най-после се почувства готова за разговор и покани мен и Дънивед в личните си покои — богато наредено осмоъгълно помещение. Вътре имаше лъскави дъбови столове, писалище, умивалник и няколко кожени кресла, поставени пред покрита камина. Над нея пък беше окачен пищен гоблен, разказващ чудната история на Кедмон57, който се превърнал от обикновен пастир в нежен поет. От двете страни на гоблена имаше разкошни картини в червено, златно и черно, които изобразяваха сцени от живота на света Хилда и други големи светци от северните графства. Тежката врата беше залостена и заключена. Тъмночервената кожена завеса беше спусната, а черно-белите плочки по пода бяха покрити с дебели килими — сякаш кралицата беше искала да заглуши всички възможни звуци отвън, пък и отвътре. Украсените с религиозни символи стъкла на малките еркерни прозорци бяха позлатени и омекотяваха още повече лъчите на залязващото слънце. Изобщо мястото беше много подходящо за провеждане на тайни съвещания.
Изабела изглеждаше великолепно в кехлибарената си рокля от скъпа тафта, която беше облякла под изящен жакет без ръкави в синьо и златно. На краката си носеше сребърни чехли, поръбени с мека агнешка кожа, а върху косите си — разкошен тюлен воал. Докато се настанявахме, забелязах, че обсипаното със скъпоценни камъни ковчеже, в което кралицата държеше своите secretae litterae — тайни писма, е отворено. Отгоре на купчината лежеше някакво писмо, което очевидно беше получено съвсем скоро — веленът, върху който беше написано, изглеждаше съвсем нов. Освен това писмото носеше пурпурния печат на тайната канцелария на Филип Френски. Кога ли го беше получила господарката ми и защо ли го беше запазила в тайна? Известно време тримата стояхме скупчени около камината, обградени от танцуващите сенки, които свещите и маслените лампи хвърляха по стените. Дворът на манастира беше потънал в тишина — сестрите се бяха събрали в параклиса за вечерната си молитва. Изведнъж Изабела сложи край на любезностите.
— Откъде да започна? — гласът на кралицата беше гневен. — Измъкнахме се от Тайнмаут само благодарение на Божията милост! Не си мислете, че съм неблагодарна — тя ме ощипа по ръката. — Дьо Монтегю и кавалерите ми се справиха отлично със ситуацията, но това изобщо не биваше да се случва — кралицата ме ощипа още веднъж. — Кралят и Гавестън сърбат попарата, която сами си надробиха. Нокталиите получиха възмездие за делата си, но загадките около смъртта на тримата аквили все още не са разгадани. Най-важният въпрос обаче е следният: какво се случи в Дъкет Тауър? Защо бяха убити Кенингтън и хората му? За да бъдат наказани за нещо, или за да бъде изпълнен заговорът срещу мен?
Изабела и Дънивед се спогледаха, сякаш знаеха още нещо. Аз стиснах зъби, а после невинно попитах:
— Заговор срещу вас ли, ваше величество?
Пък и какво друго можех да кажа? Изабела от доста време ме държеше встрани от делата си. Кралицата ми се усмихна, потупа ме по ръката и се наклони към мен.
— Разбира се, Матилда. И ако добрият Господ не се беше намесил, онези шотландски войници щяха да проникнат през портата на Дъкет Тауър. Явно са знаели не само къде се намирам, ами и откъде смятам да избягам. Затова бяха на брега.
Отново ми се наложи да стисна зъби. Думите на Изабела звучаха като заучени и аз имах чувството, че кралицата не се опитва да стигне до истината, а да разбере какво знам аз.
— Ваше величество, има ли новини от Тайнмаут? — попитах.
— Да — отговори Изабела. — Новините са добри. Кастеланът е успял да отблъсне нападателите, а любимите ми братовчеди Бомон са невредими и предполагам, че скоро ще се присъединят към нас.
— Слава Богу — промърмори Дънивед. — Но нека ви попитам следното, ваше величество: на вашите благородни братовчеди може ли да се… — той замълча.
57
Най-ранният известен английски поет, живял в манастира в Уитби по времето на света Хилда (VII в.). — Б.пр.