— Съвсем точно — каза Линда. — Няма по-неподходяща специалност от педиатрията за жена, страдаща от инфертилитет. Защо не сте си избрали нещо друго, когато е трябвало да специализирате? — Линда се разсмя, а с нея и Мариса. Педиатричната практика беше истинска жестокост за жена в нейното състояние и обкръжение. Вероятно това бе едно от основанията й да отбягва службата си.
— Ядът и завистта са неизбежни. Не се опитвайте да ги потискате само защото ги считате за нередни — посъветва я Линда.
„По-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш…“ — помисли тя.
— Преди да се разделим — прекъсна мисълта й психоложката, — искам да подчертая, че занапред ни предстоят много подобни срещи. Ще разглеждаме всичко до отделни детайли и се надявам, че ще можем да приобщим Робърт към някои наши изводи. Искам да ви предупредя обаче да не въплъщавате мечтите си за дете в някаква настойчива надежда. Моето внушение е да си поставите определени граници на опитите за оплождане. Доколкото разбрах, това е четвъртият път, нали?
— Точно така. Утре ще пренесат зародиша.
— Погледнато статистически, четири опита не са достатъчни — подчерта Линда. — Вътрешно трябва да сте готова поне за осем, преди да вземете решение да се откажете. Опитът на клиниката говори, че най-високата резултатност е около осмия цикъл. Ако след осмия опит не постигнете бременност, би трябвало да се откажете и да помислите за други възможности за дете.
— Робърт ме съветва да потърсим другите възможности още сега.
— Предполагам, че той ще прояви повече сговорчивост, ако му кажете, че сте си поставили граница за опитите и че те няма да продължават до безкрай. Опитайте да го убедите.
— Ще видя какво мога да направя — каза Мариса, но като си припомни последните му думи, оптимизмът й се изпари.
— Имате ли други въпроси засега? — запита Линда.
— Да — отговори Мариса след кратко колебание, — споменахме въпроса за вината съвсем бегло, а той е голям проблем за мен. Навярно понеже съм лекарка, страшно се безпокоя, че не бях в състояние да разпозная инфекцията, довела до блокиране на тръбите ми.
— Напълно ви разбирам. Съвсем естествено е да мислите така. Занапред ще се опитваме да променим мисленето ви. Вероятността някаква грешка в поведението ви от миналото да е била причината е безкрайно малка, освен ако не е било венерическа болест.
— Откъде мога да знам — почти проплака Мариса. — Чувствам се задължена да ви открия това. То постоянно ме тревожи.
— Добре, съвсем сигурно в бъдеще ще се занимаем много по-задълбочено с този въпрос. — И Линда отвори бележника да определи следващото посещение на Мариса. След това се изправи. Същото стори и Мариса.
— Бих искала да ви посъветвам още нещо — продължи Линда. — Добих съвсем определено впечатление, че се подлагате на самоизолация само заради безплодието.
Мариса закима в знак на пълно съгласие.
— Бих ви препоръчала от все сърце да се обадите по телефона на групата „Ризолв“7. — И Линда й подаде картичка с телефонен номер. — Може да сте чули за тяхната организация. Това са група жени, страдащи от безплодие. Те са си направили доброволна организация за взаимопомощ. Струва ми се, че ще имате полза от контактите с тях. Те говорят по същите проблеми, разисквани досега от нас двете. Ще ви подейства ободрително да разберете, че не сте сама в тези изпитания.
Напуснала кабинета на психоложката, Мариса почувства дълбоко задоволство, че се бе решила на това посещение. Докато слизаше с асансьора, тя погледна картичката на „Ризолв“. Беше чувала за тази организация, но като лекарка считаше, че там обясняват на лаиците, ползвайки популярен език, научния аспект на инфертилитета, а че се разискват психопроблемите му, бе за нея новина. Взе решение да се свърже с тях.
От Женската клиника отиде в педиатричния си кабинет. Робърт беше прав. В работата й цареше пълна бъркотия. Поради честите отсъствия на Мариса секретарката й не беше на мястото си — използваха я за „запушване на дупки“, т.е. в кабинетите, където секретарките бяха в отпуска. Бюрото на Мариса бе покрито с прах и затрупано с куп неотворени писма. Тя свали палтото си и се свърза по телефона с д-р Фредерик Хаузър, шеф на педиатричното отделение. Той й каза, че може да я приеме веднага.
Настаниха се в стаята за конференции и Мариса започна: