Генералният президент кимна сдържано.
— Това е една от причините, да…
— Тогава ще е жалко да изгубим цялото усилие, което положихме, за да стигнем дотук. Освен това той е единствената личност, която може да ни заведе до Мистър Сноу и неговите двама свръхнормални.
— Да, това и на мен ми мина през ума — съгласи се Джеферсън.
Фран не каза нищо повече по темата за Брикман, но в главата си възпроизвеждаше видеолентата, направена от Чизъм на Брикман и родната му сестра. Спомни си с една вътрешна усмивка усещанията си, когато наблюдаваше Роз да сваля униформата си и да яхва Стив. Беше се изненадала, когато откри, че наблюдава не само от клиничен интерес. Беше открила, че пожела — макар и за кратко — да може да е на мястото на Роз. Отново изгони тази мисъл от главата си. Смешно…
Като човек на върха на службата, от когото се очаква да разбира всичко, което се върши на всяко ниво във Федерацията, Генералният президент беше затрупван двадесет и четири часа в денонощието с никога не свършващ поток от информация. И това въпреки екипа от петдесет лоялни, тясно свързани с него помощници, чиято работа беше да сортират „зърното от плявата“. Максимата отпреди Холокоста „знанието е сила“ все още беше валидна, но откакто Генералният президент беше станал глава на Първото семейство — преди петнадесет години, — апетитът му за зелено фосфоресциращи екрани с факти се беше попреситил. Той все още беше опитен манипулатор — това беше част от характера на работата, — но предпочиташе да приказва за идеи, и то в тесен кръг. Най-много от всичко обичаше да се оттегли в Клаудландс, където можеше да е самичък и да помисли над нещата, докато се грижи за розите си.
Тази сутрин обаче представеното от Фран беше възбудило интереса му. Брикман — или по-скоро онова, на което се беше натъкнал Брикман — беше твърде важно, за да го остави без внимание. Джеферсън 31-ви често се беше опитвал да пренебрегне проблема с Талисмана, но знаеше, че това е истинска заплаха, пред която рано или късно ще се изправи. Щеше да е предателство към неговия свещен дълг да не направи онова, което трябва, за да защити Федерацията. Така че сега се съсредоточи, прегледа резюметата за произхода и развитието на Стив, после започна да чете записи от показанията пред експертите и от разпита от един от многото взводове с дрога за истина — Q–6.
В три следобед, два дни след разговора си с Фран, Генералният президент излезе от Овалния кабинет и влезе в съседната конферентна зала — тя нямаше прозорци. Деветимата съветници от Върховния съвет, които бяха отговорили на неговото повикване, станаха почтително при влизането му и останаха прави, докато той не зае мястото си начело на дългата маса.
Генералният президент огледа със сиво-зелените си очи поред всеки от групата, след което ги поздрави с обиграна усмивка и кимване. Познаваше ги добре и те познаваха него. Всички бяха членове на недостъпното Първо семейство — постоянни държатели на властта във Федерацията. Освен другите семейни задължения тази група — девета група — отговаряше за планиране на общата стратегия на тайна операция под кодовото название ОВЪРЛОРД3 — отговорът на Амтрак на заплахата, съдържаща се в пророчеството за Талисмана. Целта на настоящето заседание беше да се вземат някои решения за „неутрализиране“ на Плейнфолк. Главната точка на дневния ред беше племето М’Кол.
— Разгледахте ли всички данните на Брикман?
Те кимнаха да покажат, че са ги чели.
Генералният президент погледна данните на видеото на масата пред себе си. Всички останали също имаха подобни екрани, на които да гледат.
— Пред себе си имате предложението на Бен. Какво е мнението ви?
Бен, който седеше отдясно на Генералния президент, беше главнокомандващият Карлстром Джеферсън, но в семейството историческото му фамилно не се използваше, освен при някои специални случаи. Карлстром беше ръководител на АМЕКСИКО4 — изпълнителна разузнавателна команда на Амтрак — добре обучена група, работеща под директните заповеди на Генералния президент. Тя беше не само най-тайното оперативно подразделение във Федерацията — беше тайна дори сред Първото семейство. По-малко от една десета от общия му брой знаеха за съществуването на АМЕКСИКО и още по-малко знаеха подробности за неговата минала история или за пълната степен на сегашните му дейности. Неговите оперативни работници естествено бяха наричани „мексиканците“; самото подразделение имаше инициал „МХ“.