— Стига. Стига, моля ви. Не мога повече.
Ръцете престанаха да я бутат и да я карат да се върти и Клодия се срина на тревата, театрално отпуснала ръце, преструвайки се на припаднала, с пълното съзнание, че всички ще са вторачени в нея и затова трябва да падне възможно най-стилно и убедително. Не можеше да ги види, понеже очите й бяха завързани с червено-бяла кърпа, което беше част от играта — разновидност на сляпа баба, която напоследък бе станала много модерна в Сицилия, по купоните за рождени дни. Скоро след това започна същинската част от играта, най-забавната, която тя очакваше с нетърпение.
— Готова ли си? — чу Клодия.
Нервно си облиза устните. Да, готова беше, дори изгаряше от нетърпение.
— Хайде, старт! — даде знак.
Клодия издаде напред устни, молейки се пръв да е Мауро. Ако не е той, ще опитва отново и отново, цялата нощ. Почувства нечий дъх съвсем близо до лицето си. Дишането беше учестено, напрегнато. После нечии тънки и студени устни се лепнаха върху нейните. Бяха неопитни, непохватни и блудкави. Хвана я яд на лошия й късмет и й се прииска да захапе новака. Сдържа се навреме.
— Романо.
Смехове и аплодисменти. Беше познала. Нямаше начин да е друг. Толкова нескопосано можеше да целува само сополанкото, който, като много други, се упражняваше на екрана на плейстейшъна си. Зелен като ливада. Пълен мухльо.
Оставаше още да мине през изпитанието със сладоледа, а после да чака цял час пак да й дойде редът.
Защо все нямаше късмет? Как не й се падна нито веднъж да се целува с Мауро? Беше отишла на купона с единствената надежда да е с него на игричката, а се бе оказала голям кутсуз. Само дето й се лепнаха микробите на младежите от половин Сицилия, без да вкуси поне веднъж тъй жадуваните устни на Мауро.
Сладоледите не я вълнуваха. Винаги ги разпознаваше. Били те с вкус на пъпеш, помодоро, банан или страчатела[28]. Беше много добра в дегустацията на сладоледи. Изплези език и още с първото близване веднага определи вкуса:
— Кафе с лешници.
Последваха бурни ръкопляскания. Беше неоспорим първенец в разпознаването на сладоледи и в целувките с лигави начинаещи. Ама че скапан купон! Тъкмо се канеше да стане от земята, когато гласът на Мауро я хвърли в нокаут. Така и не успя да си свали кърпата от очите. Почувства как отмалява.
— Почакай — прошепна някой на ухото й. — Да видим дали ще познаеш този вкус.
Клодия замръзна в очакване, предполагайки, че Мауро е коленичил до нея. Затворила очи, си представи картинката: тя — легнала неподвижно като Спящата красавица, а той — приказният принц, се навежда над нея, все по-близо и по-близо, невероятно близо.
На седмото небе от щастие, Клодия усети свежи и страстни устни най-сетне да се сливат с нейните, езикът му жадно я затърси и цялото й същество се изпълни с дивен вкус на ягода. И тогава настъпи истинската върховна премала. Сякаш цялата нощ на средиземноморския бряг се взриви заедно с писъка на ударите от чинелите и тя почувства, че се разпада и се стапя, чезнеща в блажен припадък. Мауро вложи цялата си страст и усърдие в нескончаема целувка, която предизвика викове на възхищение. Клодия, отдадена напълно на увлечението, забравила, че е заобиколена от толкова любопитни погледи и изумени физиономии, протегна ръце, обви ги около врата на Мауро и му върна целувката трикратно по-страстна, после си пое дълбоко дъх и продължи. Докато накрая някаква злобарка, призвана един ден да стане активист от неправителствена организация, ги прекъсна:
— Добре, добре. Стига толкова, ще останете без въздух.
Клодия си облиза устните и въздъхна, без да си сваля превръзката.
— Това май беше… нямах достатъчно време да го определя. Трябва… да опитаме отново.
„Срама нямаш" — би я упрекнала Анаид. Така си и беше. „Хващай бика за рогата" — би изкоментирала закачливо Клодия. Carpe diem![29] — повтаряше си Клодия, тичайки по сицилианските плажове. И тя наистина го правеше. Леле, как само го правеше!
Репликата й бе посрещната със свиркания и смехове. Никой не хареса идеята да й се даде втори шанс, най-малко пък момичетата, повечето захласнати в Мауро и изпитващи дива ревност, че не са на нейното място.
Клодия с рязко движение си махна превръзката от очите и хвана ръката на Мауро, за да се издърпа и да стане. Впи очи в него, сякаш искаше да го изяде с поглед, и пусна номера с пърхането на клепки, в който бе ненадмината. Винаги действаше.
29
Carpe diem! (Лат.) — Популярен израз от поема на Хораций. В превод означава „Грабни момента", „Живей днес", „Наслаждавай се на мига". Фразата е част от по-дълга: