— А ти какво ще кажеш? Ще ми дадеш ли втори шанс?
Мауро беше готов да й даде всички шансове на света и Клодия започна да вярва, че е дошъл на купона по същата причина като нея. Толкова по-добре. Така щяха да избегнат недоразуменията и нямаше да са необходими увъртане и излишни преструвки. Двамата застанаха до хладилника със сладоледите и забравили за всички останали, се отдадоха на своя лична дегустация, извън играта. Затова, че се изолираха от приятелите си, рискуваха повече никога да не ги поканят на купон, заклеймявайки ги като отцепници, но Клодия знаеше, че този беше нейният велик звезден миг. Мауро, най-готиното, симпатично, чаровно, отворено и секси момче от училището, беше изцяло неин. Вече си имаше гадже за сезона. Предишният път бе Бруно, но той изобщо не можеше да се сравнява. Мауро беше… tanto bello… bellisimo[30].
— Мммммммм… — примлясна от върховно удоволствие тя. — Сладко и горчиво… Орехи със сметана.
Мауро не я пускаше и като я целуна отново, настоя:
— Има и още една съставка.
Клодия задълба в изследователската си дейност, но внезапно чу боботене и спря по средата на заниманието си.
Гърмежът бе толкова ясен и силен, така натрапчиво осезаем, колкото и вкусът на орехови ядки с ябълка и сметана, който се топеше в устата й бавно и сладостно. Освен нея обаче никой от присъстващите на купона не беше го доловил.
— Какво става? — попита Мауро, когато забеляза, че Клодия се дръпва от него и застава като препарирана, наострила слух.
— Не го ли чуваш?
— Какво да чувам?
— Етна.
Мауро се изненада. Имаше добър слух.
— Това е Браян Фери.
Клодия го погледна, все едно виждаше някое изкопаемо.
— Не ме ли слушаш, когато ти говоря? Казах ти Етна, вулканът, нашият вулкан, който е над главите ни.
Мауро се усмихна.
— Слушам те, но не те чувам. — И пак я целуна.
Клодия рязко го отблъсна.
— Секунда, моля те, изпраща ми съобщение.
Малко смутен, Мауро я загледа така, сякаш беше паднала от Марс.
Клодия беше в транс, втренчила се в кратера на вулкана. Сви ръката си на фуния и заслуша с много сериозен вид. Наистина звукът беше равномерен, ритмичен. Етна й говореше. Помъчи се да разгадае посланието му, но усети езика на Мауро да я гъделичка по врата, извъртя се и неочаквано, ни в клин, ни в ръкав, му заши един шамар, но тутакси съжали.
Мауро се хвана за бузата засегнат.
— Стига бе, жена. Беше само закачка. Просто се опитвах да бъда мил.
Клодия се помъчи да го обърне на шега.
— Моето също. Хареса ли ми някое момче, шамаросвам го, разбира се, просто като мил жест.
Мауро не знаеше дали да се обиди, или да се почувства поласкан. Предпочете оптимистичния поглед.
— Значи ме харесваш.
Клодия никога не изпускаше предложената й възможност:
— Страшно много, но сега нещо ми е кофти на стомаха. От толкова сладоледи и целувки…. По-добре да продължим утре. Става ли?
Мауро се опита да я задържи.
— Нали няма да си тръгнеш и да ме зарежеш като захвърлен фас? — възпротиви се красавецът.
„Ама че тъпо положение! Защо нещата винаги трябва да са толкова объркани?" помисли си Клодия.
— Няма да те пусна. Тази нощ, като заспя, сигурно ще те сънувам.
— Можем да сънуваме заедно.
На Клодия взе да й става забавно. Беше свикнала да се оправя с „неустоимите завоеватели" или поне с онези, които се правеха на такива.
— Хъркаш ли?
Мауро се почеса по главата.
— Не, мисля, че не.
— Ами тогава опитай се тази нощ да разбереш. Пусни си една касета и записвай. Утре ще говорим.
Беше си чисто обещание, макар и завоалирано. Винаги даваше резултат. Остави Мауро в пълно недоумение да се чуди над въпроса за хъркането, с наченат и топящ се в ръцете му сладолед.
Клодия се запъти с грациозна походка към изхода на градината, а щом се озова на улицата, хукна и не спря, докато не се отдалечи достатъчно от празничната олелия. Съсредоточи се отново. Вече чуваше по-добре. И определено чу. Този път съобщението беше незаглушавано и толкова ясно, та направо настръхна.
— Мамо, мамо, Анаид е в опасност — връхлетя в стаята на майка си, за да й съобщи новината.
Валерия четеше в леглото.
— Какво каза?
— Вулканът Етна проговори. Не го ли чу?
Валерия се поколеба. Клодия беше прекалено умна, за да я заблуждава. Нямаше смисъл.
— Чух го да боботи, но не му обърнах внимание, бях заета.