И внезапно през ума й мина сянката на съмнението. Изстреля се като ракета от банята и полетя към хладилника, оставяйки след себе си мокри следи. Хвана ножа и много внимателно се зае отново да провери остатъците от заека. Откритието я накара да ахне от изумление. Беше женска, и то бременна. Майка й я беше заблудила, като нарочно бе дала грешно тълкувание на знамението. Зазвъня отчаяно на мобилния на Валерия, но тя го бе изключила, както обикновено правеше по време на пътуване. Предпочиташе да си изяснят нещата открито, лице в лице. Облече се набързо и спря такси.
Стигна до аерогарата на Катания почти едновременно с Валерия и я хвана на гишето за чекиране на багажа.
— Клодия? Какво правиш тук?
— Ти ме излъга.
Валерия си изпусна багажа.
— Е, добре. Излъгах те.
— Защо?
Валерия имаше мрачен вид.
— Не Анаид е в опасност, а самата тя е опасност за нас.
— Какво означава това?
— Че вече не е Омар.
— А какво е? Маймуна?
— Станала е жертва на проклятието на Оди. Пророчеството се сбъдна.
Клодия поклати глава. Не искаше да повярва.
— Не, не може да бъде.
— Така е. Тя е безсмъртна Одиш. Пила е от кръвта на една Омар, предаде клана си и държи скиптъра на властта. Много е опасна.
— Но Етна…
— Етна предупреждава нас да стоим далеч от нея. Посланието бе с обратен знак, миличка.
— И защо не ми го каза снощи?
— Не исках да ти причиня болка.
Клодия не можеше да повярва.
— Тя ми е приятелка, не мога да я изоставя.
— Вече не е приятелката, която познаваш отпреди. Различна е, външно е същата, но вече не е тя. Забрави я.
— Не мога, та аз я обичам.
— И аз, но дългът към племето…
— По дяволите дългът!
— Успокой се, Клодия. Трябва да тръгвам, иначе ще изпусна самолета.
Клодия беше много разстроена.
— Дай ми пари да се върна.
Понеже Валерия нямаше дребни, й даде кредитната си карта.
— Изтегли колкото ти трябват и я пази. Гледай да не ти я откраднат. Хайде, дай целувчица. И умната, нали? Не прави глупости.
Клодия остана насред залата, стиснала картата в ръка. Нещо я глождеше под лъжичката.
И изведнъж съзря възможността. Хрумна й случайно или може би Валерия непредвидено й я бе поднесла.
Carpe diem! Улови мига!
Идеята беше неразумна, като самата нея, но сравнително проста. Вместо да тръгне към изхода, търпеливо изчака самолетът на майка й да излети, а после се запъти към близката туристическа агенция, за да си вземе билет за Мадрид и билет за автобуса до Урт. Остана й дори време да си купи някои неща за из път.
Неочаквано мобилният й телефон иззвъня.
— Пронто?[31]
— Не хъркам.
Клодия гледаше мобилния си така, сякаш виждаше извънземно. То така си и беше.
„По дяволите", рече си наум, а на глас с умело престорен, възможно най-небрежен тон отвърна:
— Мауро? Ти ли си?
Невероятно! Беше извадила страхотен късмет. Да й се обади още на следващия ден, и то такова момче, което се целува божествено, което е толкова мило и… не хърка.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Ще сънуваме ли заедно тази нощ?
Завладя я лудо желание да се откаже от пътуването, макар че още я боляха устните, а и Мауро бе толкова напорист, та я плашеше. Да не се окажеше от породата мъже, дето гледат да те вържат с брак, а после ти турят черната забрадка на главата и те заключват вкъщи?
Още не беше късно да си плюе на петите.
— Работата е там, че отивам на сватбата на една приятелка.
— Кога?
— Сега. Вече съм тръгнала.
— Вчера нищо не ми спомена.
— Не знаех. Току-що ми се обади и съм на аерогарата. След малко самолетът ми излита за Испания.
— И се жени просто така, изведнъж? Без предизвестие?
— Наложило се е. По спешност.
— Аха, разбирам.
Клодия си загриза ноктите.
— А знаеш ли дали риташ?
— Моля?
— Нощем, дали риташ нощем?
— Ами откъде да знам.
— Имаш ли куче?
— Не.
— Котка?
— Майка ми има.
— Ами тогава спи една нощ с котката на майка си и ако не те изтърпи и избяга, значи биеш шутове.
Последва дълго мълчание и Клодия се уплаши, че е прекалила и в момента Мауро изтрива името й от паметта на мобилния си. Но не позна.
— Знаеш ли, че ужасно ми харесваш?…
Това направо я уби.
— Защото си падам малко откачалка?
— Защото изобщо не си лесна. Ама никак. Измъчваш ме. Печеш ме на бавен огън.
— Да бе.