— Ернан Пераса бил голям тиранин, натрупал богатства на гърба на местното население, дори с цената на живота им. Но онова, което наистина разгневило старците, бил фактът, че е нарушил споразумението за братство, началото на което поставил дядо му.
— Значи идеята за дружба и взаимопомощ с коренните жители е била на дядо му. И в какво се е състояла?
— Двама души, закърмени от една и съща дойка, били братя цял живот.
— Да, естествено, млечни братя.
— Но Ернан Пераса станал любовник на красивата Ибаля, девойка от противниковата страна, от тази на Ипалан, и така допуснал кръвосмешение, понеже били млечни брат и сестра.
Анаид потръпна. Тя също имаше млечна сестра и макар да беше много далече, връзката им бе изключително силна. Носеше я у себе си, в душата и в сърцето си. Чуваше гласа й. Бяха неразделно цяло.
— Тези споразумения са много древен обичай…. — тихо рече тя.
— Младият Ернан Пераса обаче го нарушил. Сам потърсил смъртта си, но станал виновник и за масова сеч.
— Защо? Какво се е случило?
— Гомерите се разбунтували, но злополучно. Повтаряли: „Стига сте смукали от Гуахедум! Търпението ни се изчерпа!"[32], всички островитяни на Гомера се вдигнали и обсадили Беатрис де Бобадиля, съпругата на неверника, в кулата Tope дел Конде. Тогава тя — невиждана злодейка, поискала помощ от Педро де Вера и отмъщението й било нечовешки жестоко. Всичко завършило с кървава разправа.
Анаид нямаше желание да научи края на историята, но Унихепе упорито продължи.
— Убили всички мъже над четиринайсет години — момчета, младежи, старци, без значение от възрастта. А жените и децата като добитък ги продали за роби, за пари.
Анаид си помисли, че е било по-страшно, отколкото си бе представяла. По своята жестокост никой животински вид не може да се сравнява с човека.
Подкрепяна от Унихепе и погълната от интересната, макар и зловеща история, Анаид бързо се спускаше надолу, сякаш й бяха поникнали криле на краката, но неочаквано нещо я смути.
Чу се подсвиркване и Анаид разбра, че Амусайка е наблизо.
Унихепе стана неспокоен. Забави ход, но не отговори. Анаид забеляза как всичките му мускули и нерви се изопнаха. После свиренето се повтори настойчиво, веднъж, втори, трети път.
— Те ли са? — не се стърпя Анаид, уплашена.
— Да. Питат къде сме.
Анаид осъзна, че поставя момчето в много неловко положение. Трудно можеше да я крие още дълго, без да събуди подозрението им.
— Кажи им, че не съм добре и се нуждая от лекар.
Унихепе се поколеба:
— Ако им отговоря, ще могат да пресметнат разстоянието и ще ни открият по звука, въпреки че Амусайка има проблеми с ходенето и не могат да поддържат нашето темпо.
Анаид се изненада. Не притежаваше тази способност и не би могла да определи откъде идва изсвирването и от какво разстояние.
— Отдалечи се малко встрани, за да ги заблудиш, че вървим в друга посока.
Унихепе се усмихна. Идеята му се стори добра.
Отдалечи се доста, вървеше срещу вятъра. Реши, че е достатъчно, спря и засвири дълго, съчинявайки някаква трогателна история. След малко Анаид чу отговора. Унихепе й го преведе:
— Казах им, че си счупила крака си, бързам да те отнеса в болница и ще се видим в града.
— Чудесно. Хиляди благодарности.
Унихепе обаче не беше във възторг. Никак не обичаше да лъже.
— А какво ще стане, когато не ме намерят? — разтревожи се той.
Беше много изнервен. Наложи се Анаид да го успокои:
— Добре направи, че им отговори. Жените поначало са подозрителни, а мълчиш ли — съвсем.
— Да, но ги излъгах.
— По-добре така, отколкото да бе мълчал. Мълчанието направо ни хвърля в паника. Можеш да им кажеш, че съм ти направила заклинание, че съм те измамила и омагьосала.
Унихепе се усмихна.
— Струва ми се добра идея.
Така неусетно, по някакъв свой, непонятен за островните Омар начин Анаид си осигури подслон, спечели закрилата и топлото гостоприемство на свирача и си забрани да мисли и да взема решения. Спа дълбоко, хапна бучка превъзходно на вкус козе сирене, филия хляб, намазана с възхитителен пикантен пастет, за който Унихепе обясни, че се казва „алмагроте", и като връх на удоволствието завърши с палмово сладко. После пак си легна за още час-два, а когато се събуди, отиде да се изкъпе в реката. За да се преоблече, Унихепе й даде свои дрехи — широчки, но удобни. Когато се връщаше, Анаид се чувстваше освежена и вече напълно отпочинала. Къщурката на Унихепе бе скромна, но симпатична, храната й бе подействала укрепващо, а леглото беше истинска мечта, но трябваше да тръгва към Тейде. Тъкмо мислеше да му го каже, когато още щом отвори вратата и прекрачи прага, усети, че това е капан, но вече беше твърде късно. Някой силно я халоса по главата, пред очите й притъмня и тя потъна в черна бездна.
32