Какво всъщност беше? Дете? Жена? Или нещо неопределено между двете?
— Какво правеше в нашата кола?
— Следвах те. От дълго време те следвам.
Не, с нейната опитност и с вековечната й любов към красотата Баалат в никакъв случай не би се превъплътила в това предизвикателно и изтъкано от нерви дребно телце.
— Но, но… мога ли да знам коя си и откъде изникна така изневиделица?
Дасил грейна в невероятно прелестна мила усмивка и на Анаид й се стори, че вижда цветнокрила пеперуда да пърха на лицето й.
— Аз съм Дасил, Светлината, дъщеря на Атенери, наричана Бялата, и внучка на Гуасимара — Принцесата. Аз съм от племето акса’, от клана на козата, и от най-ранно детство, откакто се помня, слушам да се говори за избраницата и за деня, в който ще дойде в нашата долина и ще влезе в пещерата да си отдъхне, преди да се гмурне в мрака на кратера.
Анаид беше невероятно изненадана. Едва пое огромната и зашеметяваща информация и се помъчи да я смели.
— Значи… ти си Омар?
— Разбира се — искрено се разсмя Дасил, която напълно отговаряше на името си, чието значение беше Светлина. Направо бликаше от жизнерадост и струеше от вътрешно озарение.
— Та… откъде каза, че идваш?
— От остров Чинет.
— Чинет? — повтори като ехо Анаид, изпълнена с недоверие.
— Вие го наричате Тенерифе — поясни Дасил.
— А, да, разбира се, Тейде — възкликна Анаид и сложи ръка на устните си. — И твърдиш, че избраницата ще влезе в мрака на кратера?
— Така говорят открай време матриаршите в Оротава. Пещерата се подготвя от поколения. Аремога, мъдрата жрица на Ла Гомера, и кралицата Ариминда подготвиха мен и първата ми братовчедка Тазирга, наричана Прозорливата, за да я посрещнем и да я обслужим като скъп гост. Ние сме нещо като камериерки или придворни на избраницата.
Анаид я поправи:
— Искаш да кажеш послушници, изпълняващи ритуала.
— Не, звучи много тъпо.
Анаис се обърка:
— Аха.[9]
— Виж, камериерки или придворни е жестоко, нали? Супер!
Анаид отново критично я огледа от глава до пети. Освен ужасния топ, носеше дънкова пола с пришити шарени камъчета, а пръстите й бяха отрупани с толкова много пръстени, че едва можеше да вдигне ръка. Определено с нея имаха коренно различна представа за добър вкус.
— Ами да, звучи… страхотно.
Дасил грейна в усмивка и по лицето й затрептяха безброй пеперуди.
— Наистина ли?
Сега вече не можеше да се отметне, особено след като Дасил й се хвърли на врата и я разцелува. Анаид би искала да окачестви прилива й на чувства като излишна крайност, нещо подобно на прекалено пискливия й глас или крещящите й цветове, но, но целувката й се стори по-сладка и от кифлите със сметана, с които бе закусила.
— Ариминда ще разбере. Винаги ме поправя.
— Ариминда?
— Жрицата на жените акса. Тя е педантична и старомодна. Изобщо няма да ти хареса, ама никак. — И внезапно, без никакъв повод, Дасил извади от джоба си пакетче и й го подаде. — Това е за теб. Подарък.
Анаид помисли, че би трябвало да откаже, но не можа. Искрящите от радост очи на Дасил, щедростта на жеста й, несръчно опакованото пакетче и зле прикриваното й нетърпение я трогнаха дотолкова, че тя почувства вълнението да засяда на гърлото й като буца, която я задушава и предизвиква в нея непреодолимо желание да се разплаче. Наистина странно.
Отвори го внимателно и насред смачканата опаковъчна хартия се показа прекрасен камък, старателно изрисуван. Цветовете бяха живи и ярки, а геометричните форми, с които бе украсен, бяха наистина изключително красиви. Овалният камък беше черен като въглен.
— Харесва ли ти? — попита с жив интерес Дасил. — Изрисувах го, мислейки за теб, за цвета на косите ти и на очите ти. Говоря за истинския им огнен цвят.
Буцата, заседнала на гърлото й, осъзна Анаид, е от откритието, че някой напълно непознат бе мислил за нея и искаше да й достави удоволствие с нещо толкова изискано като красив камък, ръчно изрисуван с любов.
— Прекрасен е, от нашата долина. Дай да ти го сложа. Това е муска, за талисман. Омагьосан е и ще те закриля.
През едва забележима дупчица тя промуши кожена връвчица и ловко я завърза на врата на Анаид.
Анаид усети тънките пръсти на Дасил нежно да докосват шията й, а после да се заравят в косата й.