Нямаше нужда Селене да се преструва. Чисто и просто не криеше отношението си — показваше открито ненавистта си към Гунар, разказваше как е отвлякъл дъщеря й и вече си беше спечелила симпатията и подкрепата на племената в оазисите и в хамадата[20] на убийствената пустиня.
Имаше нещо съмнително в преследването, нещо, което не се връзваше. Как е възможно един Одиш като Гунар, голям пътешественик, мъдър и инуитивен човек, да не познава обичаите на сините хора от пустинята? Държанието му бе открито провокативно. Не проявяваше никаква предпазливост и изобщо не се съобразяваше с нормите за добро поведение на последните африкански номади.
Нима дотолкова се бе променил Гунар? Селене го помнеше като почтителен, отнасящ се с уважение към саамите и инуитите, горещ почитател на традициите на викингите, неспособен да се надсмее над някое тяхно суеверие или да наруши някое тяхно табу. Да не би да е превъртял? А и как, по дяволите, му беше хрумнала безумната идея да заведе момиче като Анаид в толкова враждебен район като Тенере? Да не би да иска да я умори от жега! От жажда? От глад? Ами ако колата се повреди?
От няколко дни тревогата на Селене нарастваше. Особено когато откри, че следите на Гунар неизбежно и злополучно се връщаха там, откъдето бе тръгнал само преди няколко дни. Движеше се в кръг. Нима е загубил чувството си за ориентация? Нима толкова се е объркал, че не знае кое е север и кое — юг? Имаше нещо силно обезпокоително в поведението му. Освен това тя недоумяваше как беше успял напълно да изолира Анаид? Нямаше начин, дори и с магия, да се стигне до нея. Изобщо не можеше да установи контакт с дъщеря си, нито телепатично, нито посредством гадателски техники.
В началото на пустинята, след като бе прекосила планинската верига Атлас, Селене разчете формите на дюните с помощта на девойка Омар, от клана на скорпиона. Нито една от двете не успя да открие и следа от Анаид. Гунар, със или без свръхестествени способности, беше заличил с един замах виталната енергия на избраницата.
А тази вечер, тази вечер се бе случило нещо изключително странно. Когато доближи ухо до пясъка, съвсем ясно бе чула гласа на Гунар, който говореше нещо на Анаид. Колкото и да се бе напрягала, не бе успяла да чуе отговора й. Дали не я заглушаваше? И как? Беше невъзможно да разгадае хитрите ходове на Гунар, който без съмнение притежаваше голямо умение в подобни действия.
— Вглеждала ли си се в съзвездията над пустинята? — запита я изненадващо мъжки глас на френски език с едва доловим акцент.
Изтръгната от мислите си, Селене се сепна и подскочи.
Младежът беше облечен в индиговосиня туника, с полускрито от тюрбана загоряло лице с медни отблясъци, здрави ръце и очи, черни като нощта.
Селене въздъхна. Беше голяма почитателка на звездите. Беше предала тази си любов и на Анаид и за двете се бе превърнало почти в навик да излизат в градината в ясните безоблачни нощи, да се излягат на земята, да притварят очи и да изброяват с напевен глас имената на Алрай, Алдерамин или Арктурус, макар че най-любими й бяха зимните съзвездия, ярките и красиви звезди на Орион, величествената червеникава звезда Бетелгейзе или белезникавосинкавият гигант Белатрикс. Анаид, напротив, предпочиташе младите звезди, които оформяха пояса на гиганта Орион: Минтака, Алнилам и Алнитак, сини и ефирни като нея.
Сети се за дъщеря си и очите й неволно се напълниха със сълзи. Синият мъж ги изтри с опакото на ръката си, а после й помогна да се изправи, за да съзерцават заедно великолепната гледка.
Отдалечиха се на няколко метра встрани от палатките хаймас. Изкачиха се на една дюна и се излегнаха на нея, на високото. Селене вдигна очи към небето и онемя от възхищение. Приказно чистото, прозирно, осеяно със звезди небе беше невероятно красиво и я обзе странна меланхолия, подобно на стъписването пред абсолютната красота, която изпълни цялото й същество. Погледът й помръкна и тя се почувства слаба и отпаднала духом. Обичайният за нея възторг, с който неуморно търсеше въображаемата линия, свързваща Малката мечка и Касиопея, този път се изпари. Горе звездите танцуваха в целия си блясък и не искаха да бъдат разпознавани или назовавани по имена. Беше галаспектакълът на техния голям празник и както си му е редът при подобни тържествени случаи, изобилстваше от червени килими, от светлини и бляскав разкош. Гледката бе възхитителна и неудържимо я теглеше да се присъедини към небесното вълшебство.