— Не се терзай. Съдбата на Дориска бе предначертана още от дете. Умря, без да се мъчи. Така и не разбра, че си отива. Аз се погрижих, направих заклинание. Нищо повече не можех да сторя.
На Анаид й домъчня за бедната жена и за първи път я погледна в очите. Беше фатална грешка. Почувства как ръката на майката изтръпва, изстива и накрая се дръпва от нейната със страх. Жената, хипнотизирана, скочи и извика ужасена:
— Пила си от чашата, която ти наля графинята?
Анаид разбра, че са разкрили ужасната й тайна.
— Пи ли?
На Анаид й се искаше да отрече, но не можа.
— Не… знаех какво има в чашата… — измънка.
Орсолия започна да плаче и да си скубе косите като в някакъв ритуал.
— Не! О, не! Защо? Проклятието на Оди се сбъдна.
Анаид се изплаши.
— Пророчеството на Оди?
Орсолия я посочи с пръст, все едно бе чумава.
— Ти, Анаид, избраницата, ти си прокълната!
Младата инуитка прекъсна заниманието си, изпусна стъргалката, с която щавеше кожите, и се хвана за сърцето, сякаш кама се бе забила в гърдите й и тя се мъчеше да я изтръгне. Постепенно болката намаля, докато накрая спря. Несъмнено това беше знакът. Предупреждението, което бе чакала. Разбра го, когато вдигна поглед и в далечината съзря силуета на мечката, очертан на хоризонта.
Тази вечер в своето иглу тя постла на пода кожата от нутрия и хвърли костите от кит, които винаги държеше в кожената торбичка, принадлежала в миналото на баба й, великата магьосница Сармик. От нея бе наследила името, уменията и торбичката с магическите кости, с които можеше да гадае и да предсказва бъдещето.
Майка й Каалат мълчалива стоеше до нея. Разбра, че е настъпил моментът на раздялата, й се искаше да го отложи. Моментът, подходящ да кажеш сбогом на дъщеря си, никога не идва.
Костите потвърдиха предзнаменованията. Предстоеше дълъг път и Сармик трябваше да се стяга за него.
Каалат, навела глава, режеше филета от осолена риба, парчета пушено месо и ги слагаше заедно със скарата и чая във вързопа, който дъщеря й щеше да вземе за из път.
Инуитите обикновено пътуваха с малко багаж. Местеха се от едно място на друго, волни като вятъра, и можеха само за минути да предприемат пътуване, което ще трае седмици или дори месеци. Носеха си харпуните, с които ловяха тюлени през пролетта, заредените си пушки, за да осигурят дивечово месо, и въдиците, за да се снабдяват с риба.
Воят на хъски, който приличаше повече на вълчи, отколкото на кучешки, предизвести Каалат за пристигането на мечката.
— Мечката майка те очаква.
Така беше. Предишната малка Хелга се беше превърнала в прекрасна бяла мечка, която властваше в пределите на Арктика, там, където само малцина инуити се осмеляваха да преживяват.
— Тя ще те заведе до края на земите на нашия клан. После ще трябва да се обърнеш към тюленките и нутриите, които ще те посрещнат на територията на Аляска.
На Сармик й се късаше сърцето.
— Съжалявам, мамо — прошепна й, като я прегърна, съвсем наясно, че я оставя сам-самичка насред нищото.
— Не се притеснявай за мен. Ще отида до местата, където лагеруваме през лятото, и ще те чакам заедно с всички от племето.
— Нямам представа кога ще успея да се върна.
— Трябва да изпълниш мисията си.
Сармик се колебаеше:
— Дали винаги ще знам какво трябва да правя?
— Подготвена си за това още от най-ранно детство. От времето, когато с избраницата Диана бяхте сукалчета и станахте млечни сестри, свързани в добро и в лошо. Нуждаещи се една от друга. Ти ще водиш нея, а тя — теб. Слушай вътрешния си глас и не надавай ухо за фалша и лъжата.
— А как да ги различа? — попита Сармик, уплашена от отговорността, която поемаше.
Каалат се разрови в малкото вещи, които притежаваше, и измъкна два скъпоценни предмета, които пазеше специално за случая. Дълбоко развълнувана, показа на дъщеря си заостреното и красиво улу[25] — ножът с дръжка от кост на кит, принадлежал някога на майка й Сармик.
— За теб е, дъще. Служи си с него както трябва, използвай го само за защита и никога не нападай без причина. Брани живота на избраницата със собствения си живот.
Сармик го пое с треперещи ръце, след което възторжено възкликна. Каалат държеше възхитително бяло колие, което искреше с неопетнена чистота и величие. Беше мощен амулет, изработен от зъбите на великата мечка майка.
Сармик наведе глава и Каалат й го сложи. Стоеше чудесно на врата й. Беше много красив.
25
Улу — нож, с който северните народи са щавели кожи, рязали кости, чупили лед за иглутата си; той им носел познания и сили, предавани от поколения на поколения. — Б. пр.