— По дяволите! — Дилейни пресметна наум разстоянията и рисковете. — Добре. Ако моторът не заработи както трябва, ще обърна и ще се опитам да стигна до Исландия.
— Майоре, зад нас има двеста и трийсет мили — нервно възрази Сандърс. Той беше твърде млад, за да е участвал в сраженията през войната, и Дилейни подозираше, че за пръв път изпитва страх.
Пилотът изчака пет минути, докато двигателят се охлади. Отсреща се появиха високите скали и тъмните фиорди на източна Гренландия. Дилейни не бе виждал такова запустяло място. Планините бяха покрити със сняг, а големите глетчери, разпръснати в долините, спускащи се към океана, приличаха на замръзнали водопади. Той знаеше, че отвъд тънката брегова ивица се простира море с площ осемстотин и петдесет хиляди квадратни мили, покрито с лед, дебел колкото дълбочината на океана.
— Температурата в първия мотор спадна, майоре. Изглежда всички двигатели работят нормално.
Дилейни погледна измервателните уреди и видя, че отворените дефлектори охлаждат моторите. Той включи първия двигател, който забръмча успокоително, сякаш не бе имало проблем. Майорът усети, че С-97 започва да реагира по-добре.
— Нещата се оправиха — задъхано каза той, а Уингър и Сандърс се спогледаха и се усмихнаха. — Ще бъдем над сушата след около пет минути.
Самолетът прелетя над планините със сто и осемдесет възела — много под оптималната си скорост и доста по-ниско от най-подходящата височина. Дилейни и Уингър видяха леденото пространство, което се простираше до хоризонта. Под огромната тежест на снега милиардите тонове лед бавно се придвижваха към брега като безкрайна конвейерна лента. Докато се преместваше, ледът остъргваше скалите отдолу и по повърхността и неравностите под дебелата една миля покривка приличаха на грамадни назъбени хребети. Върховете бяха толкова напукани, че приличаха на бурно море, замръзнало за миг, чиито вълни се бяха превърнали в заострени гребени, някои от които достигаха сто фута2 височина.
— Господи! — промълви Дилейни. Лейтенант Уингър се опита да каже нещо, когато първия двигател експлодира. Двойните стени на цилиндрите се разпаднаха. Горивото пламна. За секунди крилото до нагорещения мотор почерня от пламъците и после се разпадна, когато вятърът нахлу в дупките в алуминия, причинени от нажежените до червено отломки.
C-97 се наклони на лявата си страна и започна да губи височина. Дилейни се бореше да овладее самолета.
Стрелката на висотомера бързо се завъртя назад. Уингър спря притока на гориво към разбития двигател.
— Какво виждаш, Том? — извика пилотът. Устните му се разтеглиха от напрежението да задържи във въздуха осакатения самолет и оголиха зъбите.
Навигаторът погледна през прозорчето до командния си пулт. Професионалната му подготовка надделя и вместо да се предаде на страха, който сви стомаха му, той заговори спокойно.
— С мотора е свършено, а крилото сигурно ще се откъсне. Самолетът гори и излиза от строя.
— Горивото свърши — докладва Уингър и се залови да помага на Дилейни да овладее управлението.
— По дяволите, загубихме по-голямата част от ейлеро-на вляво. Джери, трябва да уравновесим самолета. Много се наклони наляво.
Екипажът намали наполовина тягата от едната страна и С-97 започна да се стабилизира, но продължи да губи височина. За трийсетте секунди след експлозията се бяха спуснали с десет хиляди фута. Двамата пилоти се опитваха да уравновесят самолета с контролните уреди, но не можеха да направят нищо, за да го задържат във въздуха. Най-важното беше да го приземят меко върху леда.
— Потърси гладко място за кацане. — Дилейни се бе съвзел от първоначалния шок и гласът му отново беше рязък и властен.
— Търся, но ледът е много грапав. — Уингър погледна висотомера — показваше пет хиляди фута.
В по-сгъстената атмосфера имаше повече подемна сила под крилата и спускането стана по-лесно. Дилейни се опита да изправи носа, но C-97 отново се наклони наляво.
— Какво виждаш?
Преди Уингър да отговори, пилотската кабина изведнъж се изпълни с противен пушек от горящо масло и хидравлична течност, която намали видимостта до нулата. Химичните вещества опариха гърлата и очите на тримата мъже. Сандърс изкрещя, че зад тях има пожар. Дилейни протегна ръка, включи вентилационната система и след миг въздухът се изчисти.
— Угаси пожара — кашляйки, каза Дилейни. Самолетът бе загубил още хиляда фута височина и падаше, описвайки спирала. — Кажи нещо, Джери. Какво става там?
— Нищо. — Уингър също кашляше от пушека, сложил ръка на гърдите си, сякаш жестът можеше да прогони болката от опарените му бели дробове. — Чакай малко!