— Хей, я по-леко! — охлади Илит мераците на Аззи. — Забравяш, че съм ангел все пак!
— Изобщо не съм забравил — отвърна Аззи. — Само си помислих, че може би ти се иска да си починеш малко от това.
— Има си правила, които трябва да спазваме.
— Те важат ли за оная ти интрижка с доктор Фауст?
— Беше грешка — каза Илит. — Погрешна преценка от моя страна, направена в състояние на емоционален стрес. Както и да е, после се покаях. Сега съм много добре. Също както преди.
— Само дето заради това се разделихте с Бабриел.
— Не сме скъсали окончателно. Ти пък откъде го разбра?
— Кръчмите в Лимбо1 са важни постове за размяна на новини между Рая и Ада.
— Не предполагах, че любовният ми живот е бил предмет на толкова важни клюки.
— Ей, маце, че ти навремето беше голяма работа. Мъкнеше се с мен, не си ли спомняш?
— Ох, Аззи, невъзможен си — въздъхна Илит. — Ако искаш да ме съблазниш, би трябвало да ми разправяш колко съм красива и желана, а не ти колко си важен.
— Абе право да си кажа, вярно, страхотно изглеждаш — призна Аззи.
— Пък ти, както винаги, си страхотно умен. — Илит отмести поглед към брега. — Много красива илюзия си създал, Аззи, само че наистина трябва да се връщам при децата.
Тя прекрачи морската илюзия и се намери отново в църковния двор — тъкмо навреме, за да спре ангелчето Ермита, което се канеше да издърпа ушите на ангелчето Димитри. Не след дълго до нея изникна и Аззи. Не личеше да е много съкрушен от това, че преди минутка са го отрязали.
— Добре, де… Не мисля, че ме желаеш чак толкоз силно. Не това те притеснява. Какво има, Аззи? — попита го тя. — Какво правиш тук?
— Живея между два поредни ангажимента — усмихна се криво Аззи. — Нямам работа. Дойдох да пообмисля с какво бих могъл да се захвана.
— Тук? в Англия?
— По-точно в средновековието. Това ми е един от любимите периоди в световната история.
— Ама как така си останал без работа? Мислех си, че силите на Злото би трябвало непрекъснато да те товарят със задачи, особено след като се справи по такъв майсторски начин в последното състезание, онова с Фауст.
— Уф! Хич не ми приказвай за него!
— Че защо?
— Съдиите на Ада ме лишиха от истинските почести, които наистина заслужавах, след като Мефистофел така оплете конците. Тия тъпаци в Ада си я карат, все едно положението им е сигурно довеки, и хич не се усещат, че са под постоянната заплаха да им мине модата и да изчезнат завинаги от мислите на човечеството.
— Силите на Злото под заплаха да изчезнат? Че какво ще стане с Доброто?
— Ами и то ще изчезне.
— Не може да бъде! — възкликна Илит. — Човечеството не може да живее без утвърдени представи за Добро и Зло!
— Така ли мислиш? Едно време точно така са живеели. Гърците са живели без абсолютни представи. Римляните — и те.
— Не съм чак толкоз сигурна — поклати глава Илит. — Пък и да е вярно, не мога да си представя човечеството да се върне към този простичък, но доста морално покварен начин на живот.
— Че защо пък не? — попита Аззи. — Доброто и Злото да не са хляб и вода! Човечеството съвсем спокойно може да си кара и без тях!
— Това ли искаш, Аззи? Свят без Добро и Зло?
— Естествено, че не! Аз съм създаден да творя зло, Илит, и то е моето призвание! Вярвам в него. Това, което искам, е да създам нещо впечатляващо в услуга на така нареченото Зло — нещо, което ще накара човечеството да се замисли, ще грабне вниманието му, ще го върне пак към добрата стара драма на Доброто и Злото, на победата и загубата…
— Мислиш ли, че можеш да го направиш?
— Естествено. Не че искам да се хваля, ама като си намисля нещо, най-често го правя.
— Поне със самочувствието нямаш проблеми.
— Само ако можех да накарам Ананке да мисли като мен! — възкликна Аззи. Ставаше дума за персонифицирания дух на Нуждата, която управляваше боговете и хората по своя неразгадаем начин. — Само че тая дъртофелница като се е вкопчила в тия свои неяснотии…
— Все ще измислиш нещо — успокои го Илит. — Само че вече наистина трябва да се хващам на работа.
— Как изтрайваш тия келеменца непрекъснато да ти висят на главата? — не се стърпя Аззи.
— Да се принудиш да харесваш онова, което е редно да ти харесва, е половината от цаката на това да си добър.
— Ами другата половина коя е?
— Да отрязваш старите гаджета, като вземат да ти правят мили очички. Особено пък ако са демони! Довиждане, Аззи, желая ти късмет.
ГЛАВА 2
Предрешен като търговец, Аззи влезе в близкия град Йорк. Тълпите се стичаха към централния площад и той се остави да го влачат през тесните, виещи се улички. Хората бяха в празнично настроение, но Аззи не знаеше причината.
1
Преддверие на ада, а в английския език „limbo“ означава още: склад за непотребни вещи, затвор и забрава, в текста думата се използва и в четирите смисъла. — Б. пр.