— Да, естествено. Не можете да ме хванете в нарушение, инспекторе. Ако имаше нещо, смъртта щеше да се докладва. Знам закона не по-зле от вас.
Без да коментира тази малко вероятна възможност, Барнаби го попита:
— Каква беше причината за посещението ви?
— През последните седмици жената страдаше от лек бронхит. Нищо сериозно.
— Но не е починала от бронхит, нали?
— Какво намеквате?
— Нищо не намеквам, доктор Леситър. Просто задавам въпрос.
— Причината за смъртта, настъпила няколко часа преди да я открият, е била сърдечна недостатъчност. Вече го заявих в смъртния акт. Синината беше голяма. Трябва да е паднала лошо. Подобен шок маже да се окаже фатален.
— Разбирам, че това е логично заключение…
— Диагноза!
— … и вие не бихте търсили нищо, което би го оспорило. Съвършено нормално при тези обстоятелства. Но ако се върнете мислено отново към оня момент, сещате ли се за нещо, което, може би… — затърси инспекторът най-тактичната фраза, — не пасва?
— Не!
Ала с непогрешимия си усет инспекторът веднага долови краткото колебание в гласа му. А също и нещо, което противоречеше на категоричното отрицание. Барнаби зачака. Доктор Леситър изду бузи. Главата му беше кръгла като ряпа, а бузите — червени като зимни ябълки. Носът му също беше червеникав; мрежа от фини пурпурни жилки се разстилаше по очните му ябълки. Под натрапчивия мирис на сапун, антисептици и мента главният инспектор долови лек дъх на уиски. Ръцете на доктор Леситър спряха и се отпуснаха върху шкембето.
Когато проговори, тонът му звучеше по-уравновесено — намекваше, че най-накрая е решил да се довери на Барнаби.
— Ами… имаше нещо… но едва ли си струва да се спомене… Усетих доста особена миризма.
— Каква по-точно?
— На мишки.
— Нищо чудно за стара къщурка като нейната. Особено ако не е имало котка.
— Не казах, че е имало мишки. Казах, че беше като от мишки. Това е най-близкото сравнение, за което мога да се сетя. — Доктор Леситър се изправи, макар и малко несигурно, на крака. — А сега ще трябва да ме извините. Предстои ми доста тежък ден.
Той натисна звънеца и секунди по-късно Барнаби се намери отвън. Приемната му беше зад къщата — прекрасна викторианска вила. Главният инспектор тръгна по дългата чакълена пътека и навлезе в тясна алея, обградена от глог и девесил. Денят беше хубав и слънчев. Той отчупи клонче глог и го задъвка, докато вървеше. В младостта му наричаха глога „хляб и сирене“. Спомни си как някога дъвчеше сладките зелени пъпки. Сега вкусът беше различен. Може би все още не му е дошъл сезонът.
Баджърс Дрифт беше разположен под формата на буквата „Т“. Надлъжната черта, наречена просто „жицата“, се състоеше от построени в полукръг общински сгради, няколко частни домове, кръчмата „Блек Бой“, телефонна кабина и просторна, красива къща в джорджиански2 стил. Последната беше боядисана в бледооранжев цвят, а едната й стена беше почти изцяло обгърната от огромна магнолия. Зад къщата имаше няколко стопански постройки и две доста големи силажни ями. Пощенската станция беше стабилна двуетажна сграда, която изпълняваше същевременно ролята и на селски магазин.
Барнаби зави по късата отсечка на Т-образната улица. „Чърч Лейн“ не беше дълга колкото „Улицата“ и по нея бързо се стигаше до полето — безкрайни акри пшеница и ечемик, разделени от разположени в триъгълник лозя. Сградата на църквата, строена от камък и кремък, датираше от тринадесети век, а залата към нея — от тухли и вече ръждясала ламарина — определено от двадесети.
Докато вървеше бавно, Барнаби все по-ясно усещаше, че някой го наблюдава. Непознат, попаднал в малко населено място, неминуемо става обект на голям интерес — забеляза не едно перде да трепва, докато минаваше покрай къщите. И макар че уличката зад него изглеждаше безлюдна, той усещаше някакво нарастващо напрежение в гърлото. Обърна се. Нямаше никой. Внезапно в краката му заиграха слънчеви зайчета. Вдигна поглед нагоре. От таванския прозорец на изискана къщичка, разположена близо до кръчмата, проблесна пречупена светлина и едно лице побърза да се скрие зад пердетата.
Мис Белрингър живееше в малка модерна къща в края на уличката. Барнаби пое по тясната пътечка, покрита с дебел пласт чакъл и на места — с гъста и буйна растителност. Рододендрони, лаврови храсти, хиперии, рози растяха на воля, без всякакъв ред и порядък. На предната врата имаше метално чукче с формата на метална биволска глава и бележка в прозрачно фолио, на която пишеше: „Чукайте силно“. Той почука силно.
2
Архитектурен стил от епохата на крал Джордж III (1760–1820) и крал Джордж IV (1820–1830). — Б.р.