— Разбира се — започна да се изправя мис Белрингър, — доктор Леситър сигурно — благодаря ви, инспекторе, — сигурно я е преместил по време на прегледа.
Проследи с поглед Барнаби, който се приближи до бюфетите и надникна вътре. Някои от чиниите бяха изключително красиви — позлатените им ръбове проблясваха под пречупващата се светлина.
— Този тук е майсенски — кимна към порцелана вляво мис Белрингър, — а другият е „Колпорт“. Макар че си донесе няколко оригинала от Франция. Преди години често ходехме с велосипедите си по разпродажби. Купувахме си какво ли не.
Между шкафовете имаше една малка масичка за точене, на която бе поставен телефон и купчина книги: „Златната съкровищница“ на Палгрейв, няколко пиеси от якобинския период9, „Предприемчивият градинар“ и „Юлий Цезар“, издание на „Мърмейд“.
— Най-много от всичко обичаше Шекспир. Шекспир и Библията. Храна за ума и утеха за душата.
Най-отгоре на купа лежеше отворена „Юлий Цезар“, а до нея — една лупа.
— Обожаваше и театъра — продължи мис Белрингър. — Ходехме доста често, докато все още можеше да кара кола. Страхотни времена бяха. Направо невероятни.
Извади голяма копринена кърпичка на зелени и червени точки и си издуха носа.
Качиха се на горния етаж. Там само една стая бе обзаведена — спалнята. Тясно моминско легло, тапети с мотиви на незабравки, избелели кадифени завеси. Цялата обстановка бе приятна и невинна като деликатен дамски корсаж. Празната стая очевидно е била използвана за склад. Виждаха се прахосмукачка, купчина кутии, както и няколко дамаджани домашно вино — в някои то се бе избистрило, в други не, а от една-две се долавяха тихите звуци на ферментацията.
— Беше планирала този уикенд да бутилира орловия нокът. Виното от това растение прилича малко на „Сансер“10.
Тясното стълбище ги отведе обратно в кухнята.
— Тук някъде трябва да има отворена бутилка — каза Барнаби. — Пила е някакъв алкохол, преди да почине.
— Вижте в килера — посочи мис Белрингър една синя врата в отсрещния край на кухнята и добави: — Внимавайте! Има стъпало!
Но предупреждението дойде късно. Главният инспектор политна напред в полумрака. Светлината, доколкото я имаше, беше зеленикава — процеждаше се през листата на един лавров храст, закрил изцяло големичкия прозорец. Самият прозорец бе покрит с телена мрежа от онези, които някога са използвали за помещенията за съхранение на месо. На нея имаше едно просто резе, което бе счупено. Барнаби извади носната си кърпичка, хвана резето, отвори прозореца, а после внимателно го затвори. Безспорно имаше предостатъчно място, за да успее през него да се провре не много едър човек.
В избата имаше ниски каменни рафтове, с много бутилки и буркани. Имаше туршия, сладко от кайсии във високи буркани и матови белезникави буркани с мед, на които бяха залепени етикети, украсени с цветя и сочещи миналогодишна дата. Огромна купа с диви сини сливи, с нежен мъх по тях. Конфитюри и желета — божествени букети от плодове, тъмни и бистри. Осолявала е градинския боб също като майка му. Близо до вратата стоеше полупразна бутилка вино с етикет: „Бъзов цвят — 1979“.
Барнаби отвори задната врата и направи знак на Трой, като допълни:
— Ела да запишеш показанията на дамата.
Влязоха в дневната и седнаха. Мис Белрингър изглеждаше угрижена и много сериозна.
— Сега — започна Барнаби, — бих искал да…
— Момент, господин главен инспектор. Не сте ми казали… знаете… че всичко казано от мен може да се използва като доказателство… и другите там думи…
— Това е просто свидетелско показание, мис Белрингър. В този случай не е необходимо, уверявам ви.
„Това е проблемът с гражданството — помисли си сержант Трой. — Гледат няколко така наречени полицейски драми по телевизията и си мислят, че знаят всичко.“ Тъй като седеше извън полезрението на началника си, той си позволи да свие презрително устни.
— Бихте ли ми разказала подред какво се случи от мига, в който прекрачихте прага на къщата въпросната сутрин?
— Влязох в кухнята…
— Пощальонът беше ли с вас?
— Не. След като ми се обади, продължи обиколката си. Отворих вратата и се втурнах вътре и я открих там, където ви казах.
— Докоснахте ли тялото?
— Да. Не съм я местила обаче, само… аз само подържах ръката й за миг.
9
Отнасящ се до епохата на крал Джеймс I (1603–1625). Литературата от този период продължава традициите на елизабетинската епоха, но поставя много по-сложни, трагични проблеми, на които трудно намира отговор. — Б.р.
10
Сансер — град в централна Франция, известен с производството на марка бели вина, носещи неговото име. — Б.р.